Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

Камъкът, търкулнат на тревата

е притиснал нежната й същност.

И докато пожълтява, тя обгръща

грапавите му рецептори -

постепенно се просмуква

в зърнистата му повърхност.

Гледам го - гравиран от тревичка.

Как отлитат като миг

милион години...

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!