напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



Артефакт


Камъкът, търкулнат на тревата

е притиснал нежната й същност.

И докато пожълтява, тя обгръща

грапавите му рецептори -

постепенно се просмуква

в зърнистата му повърхност.

Гледам го - гравиран от тревичка.

Как отлитат като миг

милион години...

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух