Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

Подритвам камъчета по асфалта.

Едни такива ръбести и грапави -

на нищо не приличат, но тежат,

ако ги сложа на кантара с думите,

или с надеждите, или с утехата,

че есента ще отразява слънце.

Подрежда някой камъните обли

в поредния кръчмарски алпинеум,

а с мойте ще играят „дама“

хлапетата пред къщи и ще знам,

че все едно от тях ще порасте

и ще ме чака някъде –

да ме обозначи.

След време.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!