Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

И защото светът е объркан

и смени светлината със мътно,

той не знае, че може да свърши

като никакъв пътник,

дето даже на стоп не го вземат

и размиват посоката.

Естеството, наречено Време,

се разхожда по покрива

на непостроеното бъдеще,

от което светът се отмята.

Но човекът е форма на същност,

от която се раждат нещата.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!