Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

Гръдта ми прилича на хълм, върху който

се стича росата във пет и петнайсет.

И тръгват щурци, пеперуди и сойки

в гората от чувства, преплетени трайно

напук на света, който все не разбира

телата разтърсени от изнемога.

И все ни събира, и все ни раздира

едничко желание, дар ни от Бога.

За да ме събужда във пет и петнайсет

пак твоята длан - като въздуха нежна.

А после росата гръдта ми да найде -

по устни и скули любов да отцежда.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!