Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

Китарата е вечната любовница,

която чака намека за допир

или намигването на нощта

да заговорничи със тишината.

А после, уж нехайно, да поиска

ръката си да сложиш върху нея

и докато намериш вярна струна

тя да ти каже как залязва слънцето

и как цветът на виното се буди.

Дори когато в ъгъла прашасва,

тя наблюдава тъжните ти пръсти

и тръпне до последно да те има.

А ти си фантазираш, че е твоя.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!