напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



2


Едно листо трепери с вятъра,

разрошил мрачните ми мисли,

които неусетно се просмукват

във корените на дървото.

А там е топло

и червеите си устройват пир

от моите несбъднати илюзии.

и наедрели, плъзват в коренището.

Боя се да не ми умре дървото.

Ще трябва май да стана нещо друго,

различно от мечти.

Защото знам какво е коренът.

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух