напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



3


Едно листо трепери от любов

към цветовете на отсрещната акация.

Как иска да ги вдъхне чак до жилките,

да ги обгърне с хлорофила си,

да им даде зелено за нюанс.

А после да ги гледа как умират,

поръсени по уличния плочник

и дълго да трепери от тъга,

като човек загубил част

от себе си.

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух