напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



Вариации по Чехов


В онази нощ, безумна като истина,

в която ни запомняше света,

усещахме първично и неистово

на чувствата и ласките взрива.

 

В онази нощ, когато ни помиташе

на допира жестоката вълна

аз исках да запомня всяко мигване

на клетките в окото на страстта.

 

В онази нощ, без минало и бъдеще,

когато бяхме само като себе си,

забравих, че без мене ще е същото.

И те запомних. Като неизбежност.

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух