Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

В онази нощ, безумна като истина,

в която ни запомняше света,

усещахме първично и неистово

на чувствата и ласките взрива.

В онази нощ, когато ни помиташе

на допира жестоката вълна

аз исках да запомня всяко мигване

на клетките в окото на страстта.

В онази нощ, без минало и бъдеще,

когато бяхме само като себе си,

забравих, че без мене ще е същото.

И те запомних. Като неизбежност.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!