Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

…А огънят е страшен като истинa,

която никога не е била слугиня.

Той поразява спомени и рискове

от тъмната страна - да не загине

оная бяла светлина, която

ни озарява пътя и небето.

Искрите от пожара се стопяват

във нещо дето не е само пепел.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!