напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



Дивертименто


Въздухът разтапя думите,

дето може би са от значение

и ме кара да се чувствам куха

като дънер изкорубен. И защото

въздухът във него е наситен

не единствено с гнилоч, а със мъх

и със топлина - като от хора,

аз си мисля, че това е лоното,

от което се възражда утро

или нощ, или възторг, или…

Може би надежда е началото,

от което ще се раждат думи.

За нататък…

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух