напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



Живопис


Зелено ми е слънцето,

а вятърът е розов

и гребенът му перест

е петльово перо,

с което ще погали

по нивичките-козяци

покълналото жито

под слънчево око.

 

Зелена е душата ми,

оранжевеят дните,

сърдечните синкопи

вещаят нежен злак.

Небесните сияния

ми обещават милост,

че няма да потъна

във делничния мрак.

 

Че някак ще спасявам

по мъничко от всичко -

от пеперуден полъх

до весела сълза.

И как да не повярвам,

че облаците кичести

са чудо, от което

мирише на роса.

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух