напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



Празник


…А неделята огряваше площада

с цялата дъга на радостта.

Но върбата, старата върба

пречеше на фотографа.

Между тънките й клони и листа

как да снима детската усмивка -

върху снимката, като бразда

ще остане сянката й тиха.

Беше се родила не на място,

расла бе като зелен чадър.

Изведнъж обаче фотографа

я намрази - гледаше я зъл.

През нощта със острия си нож

сряза клоните, скъси листата.

Сутринта сакатото дърво

плака със сълзите на децата,

дето гледаха невиждащи зад тях

тъжен, безнадежден фотограф.

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух