Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

…А неделята огряваше площада

с цялата дъга на радостта.

Но върбата, старата върба

пречеше на фотографа.

Между тънките й клони и листа

как да снима детската усмивка -

върху снимката, като бразда

ще остане сянката й тиха.

Беше се родила не на място,

расла бе като зелен чадър.

Изведнъж обаче фотографа

я намрази - гледаше я зъл.

През нощта със острия си нож

сряза клоните, скъси листата.

Сутринта сакатото дърво

плака със сълзите на децата,

дето гледаха невиждащи зад тях

тъжен, безнадежден фотограф.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!