Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

Рисувай утрото, когато съм щастлива,

Очите ми как отразяват слънце,

а цялата вселена се събира

а една дъга, която сегментира

цвета на чувствата

в нюанса от емоции.

Рисувай нощите, когато ми е тъжно

и под очите ми застиват полумесеци,

и миглите приличат на решетка,

където капе болката прикрита.

Но тя ще ни открехне към деня,

във който пак ще бъдем непривични

напук на безусловните условности.

Рисувай ме, рисувай мене в себе си.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!