напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



Всъщност


Ръката ти познава всяка гънка

на моето несъвършено тяло.

Докосвай ме, когато пада вънка

на скуката измамна одеалото.

 

Аз ще заровя пръсти в косите ти

и ще измъкна всички черни мисли.

На възел ще ги вържа, запокитен

на дъното на делничните рискове.

 

И ще потънем мъдри и безпаметни

в единственото сигурно убежище -

да отстояваме с души и длани

последните рубежи на надеждата.

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух