Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

На Емил Симеонов

Пак ще те излъжа като вчера -

ще работиш като стой та гледай!

Нужно ми е време за вечеря

с моите мъже. И не последна!

Нужно ми е да напиша стихове,

да сваля кофара от душата,

и в училището, вярвай, дишайки!,

да пресметна елементите в квадрата.

Ще работиш, няма да те пусна!

Ей, сърце, не си играй със мене!

Нужно си ми, но и аз съм нужна,

за да можеш ти да оцелееш.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!