напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



Залезно


А планината е потънала в мъгла.

Единствено върхът й се въздига

над сивата омъглена гора

и вятъра, подсвирквайки, достига

 

до ниското, където тънко блика

на изворите живата вода.

И есенната шума хуква мигом

по тънката коричка на леда.

 

И литват пръските на водопада,

разбиват въздуха на скреж и прах.

Мъглата се превръща в бяло стадо,

а планината се обгръща с мрак.

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух