Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

Луната е захвърлена огризка,

която бърза да се скрие в облака,

да ни остави в тъмното изгубени

под бухналия вятър на тополите,

във отражението на реката,

във въздуха със мирис на любов

и с чувството, че сме безсмъртни.

Като луната, дето знае всичко,

но утре вечер пак ще търси

обекти за експеримент...

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!