напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



Целуни ме...


Целуни ме, когато луната

вдигне своя призрачен сърп.

Може би ще усетиш, че някак

доближихме се като през дъх.

 

И че пътят, преди раздвоен,

някак тръгва в посока на нежност,

за да стигне до простичък ден,

в който обич и скръб се нареждат.

 

И защото животът е мъчен,

остани покрай мен неотлъчно.

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух