напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



Сега


Поетът вчера си направи кръчма,

до него музикантът-ресторант,

актьорът стегна бащината къща

в хотел. И чака гост отбран.

 

Така залутани между мезета,

покривки и чаршафи от крепон,

те оцеляват в общата несрета.

Докарани до полутон

 

душите им потъват в чаша вино

като мушици в бъчва от катран.

И само думите зареждат мини

и в звуците отеква чан.

 

И ехото им звънко откънтява

над призрачния уличен паваж.

А кръчмите при изгрев опустяват.

Света троица им е страж.

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух