напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



Реки


Потъва синята река

между подмолите –

оставя синка за небе

и орлов полет.

 

Изтича златната река

между дърветата

и пръски огнени хвърчат -

слънца засветили.

 

Тече червената река

и криволичи –

изписва рокля със коланче

на момиче.

 

Минава черната река –

да не забравиш –

тъгата както любовта

ти подобава.

 

Това е приказка,

картина или роля –

магия, грабнала

душата ти отколе.

 

И няма как да се спасиш

съвсем от нея,

освен да продължиш

да я живееш.

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух