Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

Потъва синята река

между подмолите –

оставя синка за небе

и орлов полет.

Изтича златната река

между дърветата

и пръски огнени хвърчат -

слънца засветили.

Тече червената река

и криволичи –

изписва рокля със коланче

на момиче.

Минава черната река –

да не забравиш –

тъгата както любовта

ти подобава.

Това е приказка,

картина или роля –

магия, грабнала

душата ти отколе.

И няма как да се спасиш

съвсем от нея,

освен да продължиш

да я живееш.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!