напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



И


И е слънце след тъмната нощ,

във която душите се срещат.

И е ясно под плътната мощ

на всевечните български свещи,

от които струи светлина

и огрява водата и нощвите,

и тъгата в онази трева –

как потъваме в нея безпомощни.

И вървя си подобно просяк

със паничка в ръка - вместо вяра.

Знам, че трябва да стигна до зрак

под намигванията на фара,

дето дава посока за бъдно

и през днешното слага жалони,

дето прави поклон и ме съди

сред сегашни и древни колони.

И от тях ме извежда по пътя,

който има пътека за мене.

и така ще достигна до вътъка

на сълзата, която в мен стене.

И ще трябва да я преболея,

за да може с кураж да ме сгрее.

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух