напред назад Обратно към: [Боян Обретенов][СЛОВОТО]



Ами сега


!

стига вече

свежда се върбата над зеленясалото езеро

във клоните й две луни

отдолу патки

стига вече

изправя се върбата и хвърля фалша на луните

върху яйцата

патките са насадени на собствено яйце

така и трябва

показват се шараните злояди

гладни

озверели

не за ядене

за глад

гладът е също ненаситен и омайващ

самоизяждане

стига вече

докъде ще стигнем с тези плачещи върби

от плач очите ни се разкривиха

от плач без смисъл

плачът си има назначение

стига вече

плачем хей така

конвулс

тръпка от рефлекси

последните защитни сили които искат да се самозащитят

стига вече

патки с патки.

 

 

 

!!

 

ами сега

с тези брадви брадясахме от скука и безсмислие

прошарихме се от безпътие

накосо гледаме

накриво мислиме

остана ни единственото безпосочие

бедънен кладенец във който плуваме за да удавим месечината

опулена ухилена и гола

ами сега

кръвта струи но не пулсира

здравецът вони

люлякът ли замириса

лошо

ще има ли сега след после

ами сега не сме ли после

изобщо имаше ли нещо

каквото и да е

мъничко сега и мъничко преди

о да бе да бе

забравихме предито

предци май имахме и там каквото трябва

вълчиците ни кърмеха и пазеха ни завет

диви кози блееха и самодиви се разхождаха из туй което никога не сме били

ами сега

какви ги върши тази орисия с метла на рамото

да мине снегоринът та да отнесе и последната пъртина

заешките ни следи

какво сега

какво сега

така и не разбра че нищо няма да се случи

ами сега

 

!!!

 

 

асфалтът жми

градът е сляп

дърветата останаха без цвят

а цветовете без боя

деца боя се зарад вас

не съм го казал аз но пак си се боя

вървят чадърите на невъзвърнатите дни

пробити лодки в които правехме любов

напук на чайките

да бъдеш снажен беше нещо

да бъдеш нищо беше гордост

затваряхме усти

отваряхме очи

по вените течаха мисли

недоизпити капки водка

шишетата миришеха на шир

без ръж

остана сляп асфалт и мижещ град

едно безкрайно село

като свят

 

!!!!

така ми писна че ми писнаха ушите от писъка на моята глухота и от празнотата на всички словеса

прощавай ад

за всеки рай си има пътник

натам съм се упътил

добре че не съм Данте

 


напред горе назад Обратно към: [Боян Обретенов][СЛОВОТО]

 

© Боян Обретенов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух