напред назад Обратно към: [Боян Обретенов][СЛОВОТО]



Джула: Сезоните на същността


Небходимо пояснение

 

Тя се казваше Юлия*. Живя в България между 1946 и 2002 г. На 19 години позна единствения в живота си мъж – съпруга си и бащата на двете й деца. На 23 намери единственото в живота си място за работа – Института за литература към БАН. На първия остана вярна 36 години, на втория – 32. Отиде си на 55 години съвсем здрава. Посред бял ден, както си шеташе из къщи. Прилоша й, легна, после се усмихна, каза: „Инфарктче, а?“ и отлетя. Прахът й е във Витоша, над града, който тя обичаше – да го гледа отдалеч и отвисоко.

Зелените й, малко замъглени от късогледството очи, бяха като вселенски център, към който се стремяха всички в орбитата й: приятели, колеги, роднини, случайни непознати. Стремяха се да влязат в него, защото там можеше да се сподели всичко. И те споделяха. В отговор получаваха разбиране. Никога съвет, напътствие, поучение. Само онова, което така неистово не можем да намерим: разбиране.

Вероятно на друго място или в друго време тя можеше да бъде Ошо или Майка Тереза. Но още по-вероятно е, че не би го поискала. Вярваше, че Бог е единствен и неповторим, човек е единствен и неповторим, а всичко е веднъж завинаги. Нищо и никой не трябва да се повтаря. Затова остана с един мъж, с една работа. И с едно разбиране за всички.

 

* * *

 

Кучето се казваше Пенчо. Не, май прасето се казваше Пенчо. Точно така. Кучето се казваше по най-баналния начин – Джони, а прасето бе Пенчо. Oтидоха си едновременно. Не можеше да разбере защо Пенчо не може да го има по-дълго и защо Джони го прегази камион. Разбра само, че трябва да приеме това, че единият така, а другият – пак горе-долу така...

Разбра, че трябва да приема толкова, колкото и да разбира.

Приемаш.

Разбирането си е твоя вътрешна работа

Трябва да намериш начин да се разбираш с разбирането си.

Нарича се хармония.

 

* * *

 

„Много, много се пазете да не харесате себе си, живота си и времето си. – каза Джула – Опасно е, защото и едното, и другото, и третото не са уникални. Те са вече познати и затова скучни. Интересното е само за вас и то до време. После ви доскучава. Но няма да си признаете. И ще тънете в скука. До смърт.“

И каза още:

„Никой никого не чува. Никой никого не слуша. Никой никого не запомня. Четеното се забравя, видяното се стопява. Все едно никой не е писал, никой не е творил. Защо тогава да се мъчим да казваме? Защо да споделяме?“

Така замълча Джула.

И започна да ни преподава своите уроци.

Всичко следващо са мислите, които Тя носеше и които искаше да ни внуши, но не ги изказа.

Аз правя това вместо Нея.

 

 

Част І: Сняг

 

Чистотата е предопределена.

Чистотата не е дадена всекиму.

Чистотата е вродена, което не значи, че е наследствена.

На когото се е паднала чистотата, не мисли за нея. Носи я.

Чистотата е като цвета на очите – различителен белег.

Чистотата привлича.

Чистотата въэбужда любопитството.

Чистотата поражда съмнения.

Чистотата разпалва желанието да бъде оцапана.

Ако е непоклатима, чистотата стряска. Но не отблъсква.

Чистотата събужда стремеж към подражаване.

Няма човек, който да не се стреми към чистотата. Но всеки се чисти по своему.

Няма всеобща чистота.

Чистотата е без формула.

Снегът е гол и откровен.

Дъждът дава на Земята засищане, снегът - ласка.

Снегът знае, че ше живее само един сезон.

Човешката голота не е сезонна.

Човешката голота е непреходна.

Човешката голота е съкровена.

Пази голотата си.

Пази откровенията си.

Откровенията са твоята гола същност. Не я показвай всекиму.

Под непознат поглед и голотата, и откровенията се стопяват. Стават локва.

Всеки е снежинка за себе си.

Снегът като колективно явление е само оптична измама.

Щастие е да попаднеш на подобната ти снежинка, с която едновременно да падате към неизбежното.

Хвърлиш ли веднъж кал по някого, вече никога няма да можеш да измиеш ръцете си.

След всички думи, с които се заливаме денононощно, и речени, и писани, остава tabula rasa – бял лист.

Не се оставяй на езика ти да те води, нито го дръж зад зъбите – той е част от мисълта ти, не от устата.

Събувай се преди да влезеш в разговор - като мохамеданин в храма на Неговата истина.

Почитай всеки звук, излязъл от устата на събеседника ти – той е късче одушевена душа.

И снегът, и човешката душа са първозданно бели.

Душата не е нищо друго, освен структура от лесно стопяеми кристали.

Гледай на греха като на грешка.

Вярвай в разкаянието. Особено, когато е без думи.

Няма прошка, нито опрощение, може да има само подадена ръка на падналия.

Всеки има право да разбира по своему разбирането, което му се оказва.

Презри обидата.

Презри оскърбленията.

Презри омразата.

Презри калта, хвърляна по теб.

Презри завистта.

Презри ревността.

Презри амбициите.

Презри подозрението.

Презри презрението.

Избери обичта като пъртина в преспите.

Не се страхувай от лавините – и те са мимолетни.

Следвай само гласа, който те води не към хората, а през хората към теб.

Вслушвай се в думите на другите и слушай себе си.

Пречиствай в сърцето си всичко, което чуваш и което виждаш.

Няма чиста съвест, има чисти пътища към постигането на съвестта.

Всяка твоя дума трябва да бъде като току-що изкъпано бебе.

Не плюй, не заплювай, не оплювай. И не се лигави.

Целувай само в краен случай.

Не се кръсти, без да чувстваш, че кръстът напира в гърлото ти.

Не от злите хора се пази, пази се от чуждите.

Плачи само в себе си.

Няма разлика между сълзите и снега – и от двете не остава следа.

Пътят към рая е постлан с добри думи. Пътят към ада – също.

Няма нужда да търсим ангела в себе си, по-добре е да смиряваме дявола.

Гази бос през бодлите на думите.

Превръщай всяко докосване до човека, когото обичаш, в пролет.

Всяко утро посрещай като първа пролет, всяка вечер – като начало  на зимен сън.

Снегът никога не крещи, той шепне своята болка – опитай и ти.

Направи сърцето си твой дом – така ще можеш да живееш навсякъде.

Направи характера си твоя крепост – така ще можеш да допускаш до себе си всички или никого.

Превърни любовта в състояние.

Обичта трябва да бъде като климат.

Няма мечти, има само кули, съградени от теб, които обичаш да наблюдаваш отдалеч, без да влизаш в тях.

Реалността – това е светът през твоите очи.

Очилата са средство за общуване.

Езикът с нищо не помага на общуването.

Езикът е рожба на отчуждението и служи на отчуждението.

Всеки е чужденец на себе си.

Животът не е нищо друго, освен път към сближаването със себе си.

Житейският опит е трудов стаж от мисли и чувства.

Настроението е най-опасният и вреден водач през всекидневието.

Природата никога не капризничи. Тя има ясни цели и затова е педантична до прецизност.

Няма нищо случайно в природата. А в теб?

Не имитирай природата. Не й подражавай. Само я следвай.

Всички, които са били преди нас, са все още с нас, независимо дали ги помним.

Не стъпвай в стъпките на умрелите. Те искат крачка встрани и напред.

Родителите са живи паметници – стигат им поклон и букет цветя. След това всеки е сам със себе си.

Всеки родител повтаря родителите си.

Децата са бъдеще за себе си – за нас са само настояще.

Опитвай се да мислиш като следващите.

Децата са изживяли нашия живот преди да се родят.

Не поучавай никого.

Върху всички ни ще падне снегът на забравата. И ще поникнат кокичета.

 

Част ІІ: Дъжд

 

И да си искрен, никой няма да повярва. Затова, бъди…

Не се срамувай да се срамуваш.

Срамно е да си безсрамен.

Срамно е да си безцветен.

Позорно е да си безгласен.

Мълчанието е характер. Не всеки го притежава.

Мълчанието е мнение. Не всеки го има.

Мълчанието не е тактика, нито стратегия. То е позиция.

Пороят от думи дави преди всичко собствената ти същност.

Докато има дъжд, има и надежда.

Земята е зажадняла за човещина.

Защо с толкова трепет очакваш покълването? Сигурен ли си в това, което си посял?

Пролетните цветя не миришат. Те просто надвиват озона на зимата.

Пролетният дъжд мие лицето на вселената. Не и човешките деяния.

Приеми пролетната кал като манна небесна.

Не се опитвай да заринеш локвите на човешките

постъпки. Остави ги на слънцето и времето.

Не мисли за помислите на хората – ще затънеш.

Съжалението е сантиментално убийство.

Некролозите са само информационен бюлетин.

Няма скръб, няма тъга, има болка.

Не сълзите, а дъждът, който свързва небето със земята, пречиства сърцето ти.

В сълзите не се образува дъга.

Застани надолу с главата си – така ще видиш как дъждът се качва към облаците.

Господ ли плаче с дъжда?

Да обичаш пролетта, не значи, че мразиш зимата.

Какво по-радостно от пресъхнала керемида под пороя!

Коварството на здравеца е в това, че е вечно зелено успокоение.

Не гради надежди, гради упование.

Упованието не е химера, то е къща.

Ако се уповаваш на Бог, не забравяй, че и той се уповава на теб.

Не разчитай на Бог, преди да си намерил себе си.

Бог е зависим от твоята вяра в него.

Изпълнявай Неговите десет заповеди плюс сто и десет твои. Лични.

Приемай светците като добри гости, които имат какво да ти кажат.

Не се съмнявай в Сатаната, съмнявай се в Ангела.

Не всяко падане е падение.

Луцифер значи „носещ светлина“.

Ангели са лястовичките, които още свиват гнезда под стрехите ни.

Светът оглуша от звука на вилици.

Не превръщай фотографиите-спомени в икони.

Не превръщай иконите във фотографии.

Да бъдеш монахиня, значи да се откажеш от себе си в името на егото.

Ти и егото ти сте две различни същности. Не го оставяй да надвие.

Съществувам, следователно мисля.

От доверяването до доверието има дълъг и мъчителен път.

Предаността на кучето е вярност, предаността на детето – доверие.

За да получиш вярност, трябва да гласуваш доверие.

Ревността е част от комплекса за малоценност.

Само Бог може да притежава някого. И то по негово желание. Истинското отдаване е винаги взаимно.

Красотата на любовта се разкрива не когато проникнеш в сърцето на другия, а в мозъка му.

Няма по-страшна пустиня от безразличните чаршафи на двойното легло.

Целувката е само въжен мост над пропастта на истинските отношения.

Направи така, че всяка вещ да ти говори за Другия.

Вярвай в невероятното.

„Докато смъртта ни раздели“ е безсмислен шаблон – точно тя е

най-безсилна да раздели.

Когато любовта прерасне в обич, нищо не може да спре съвместното пътуване на душите.

За болката няма гроб.

Ароматът на вишневия цвят остава дълго след прецъфтяването му.

Преди да търсиш човек до себе си, намери го в себе си.

Загубата на обичания човек е като загуба на въздух.

Любовта е слепец, когото трябва да преведеш през джунглата на дните.

Никога не оголвай нервите си.

Пази дистанция дори от себе си.

Ръководи сърцето си.

Умът стига дотам, докъдето го пуснеш.

Разумът е овладян ум.

Няма безволие, има безхарактерност.

Вярата изисква воля.

Волята е безсилна без вяра.

Искрената вяра, независимо в какво, винаги е обагрена с цвета на кръвта.

Не чакай от Него повече, отколкото си Му дал.

Да се раздаваш нахалост като даваш на свинете кладенчова вода, значи бавно и мъчително да се самоубиваш.

Щадиш ли миговете, плащаш със себе си.

Остави се на времето да те прегърне.

Твоите години са твоите най-верни приятели.

Мисли за старостта като за дар, не като за милостиня.

Всяка възраст има своята зрялост.

И младостта може да бъде наказание.

Животът е сладко самоубийство.

Утрото не е по-мъдро от вечерта, а по-страхливо.

Няма ден без нощ.

Морето жадува за дъжд толкова, колкото и земята.

Стихиите се привличат, блатата – също.

Не се бой от небето, а от бездната в теб.

Не гледай откъде си тръгнал, а докъде си стигнал.

Мечтай според чергата си.

По-добре падаща звезда, отколкото паднала.

И укротените коне ги убиват.

Не обяздвай фантазията си, обязди желанията.

Сам – човек, който поставя себе си в центъра на света, а светът не го забелязва.

Само чрез другия можеш да откриеш кой си.

Да живееш само за себе си е противоестествено.

Децата не са твое продължение, те са твоето ново начало.

Дори и бебето не започва от нулата.

Както никой не избира родителите си, така никой не избира и децата си.

Забелязал ли си, че никой не забелязва никого?

Всеки мисли, че другите – това не е той.

Единствен и неповторим си не ти, а човекът, когото обичаш.

Любовният екстаз е религиозно изживяване. След него започва упражняването на религията. Щастлив е, който остава в нея.

Всяко зачатие с любов е ако не непорочно, то благословено.

Не забравяй, че човек е създал религията. Не обратното.

Изгревът е символ на надеждата, залезът – на сбъдването й.

Дъждовните капки са влюбени сестри. Бъди им брат.

 

Част ІІІ: Слънце

 

За да оцениш малкото, трябва да познаваш многото.

Щастието може да се постигне, но не и да се осъзнае.

Истинското щастие е необяснимо.

Щастието ти се нуждае от теб. Помогни му.

Няма живот назаем. Всичко се плаща – тук и сега.

Жегата, както и студът, е лъжовно време. Не се поддавай.

Не се доверявай на жегата на чувствата, търси топлината им.

И златото е лъжовно. Не се поддавай.

Широко отворените очи са единственият верен поглед към света.

Житото не лъже.

Няма жито без плевели.

Вгледай се в живота на житото. Не е ли и всяка твоя година постоянно повторение – от сеитба до вършитба?

Слънчогледът не е влюбен в Слънцето. Той само го следва.

Земният ни път е път към Слънцето. Докато изгорим.

Не отпъждай сянката си.

Понякога е по-добре да оставиш сянката ти да те води.

Не следвай съдбата си, а я гледай в очите.

Ти си само сянка на съдбата си.

Не плътта те изкушава, а самият живот.

Улови не вълната на любовта, а мъртвото й вълнение. Там е истината.

Вслушвай се в отражението в огледалото.

Ако ти не минеш през просото, то ще мине през теб.

Не свиквай. Привиквай.

Живей развълнуван.

Не пий извора. Чуй го.

Обичай залеза повече, защото той предвещава изгрев.

Луната е нощно слънце.

Падащите звезди отиват при спящото слънце.

Ангелите не плачат. Но не се и усмихват.

Не забравяй, че Утре ще бъде просто вчера вдругиден.

Годините могат да те направят по-мъдър, но по-умен – не.

Не можеш да надхитриш себе си.

Всеки от нас има своя миризма, с която се е родил и която го следва цял живот.

Любимият човек никога не мирише лошо.

Най-тежкото робство е робуването на собствения характер.

В основата на егоцентризма стои тъпотата.

Инатът е ненужно изхабена енергия.

Завистта е най-вредното късогледство.

Ревността е слепота.

За да избегнеш ревността, съмнявай се в себе си, не в Другия.

Да си глупав не е наказуемо, но не е и безобидно.

Глупостта е заразителна.

И на глупавия не му е лесно.

Поставяй винаги Човека над Хората.

Душата не остарява, тя се уморява.

Най-страшните поражения на възрастта са когато похабява не тялото, а мислите.

Всеки спомен за младостта те прави по-стар.

Живей с ежедневието на старостта.

Ако зажаднееш за ласка, обърни лице към Слънцето.

Всеки облак е мимолетен.

Хубаво е само времето, което е спряло.

Реката лъкатуши, водопадът е категоричен.

И най-малкият поток жадува за среща с водопада.

Стихията има своя логика, блатото – също.

Няма бездомни птици. Те живеят в света.

Ти си само сянка на Слънцето.

Комплексът за малоценност идва от чувството за бездомност.

Бездомността ражда алчност.

Никой не ти е длъжен. За нищо.

Задължението не е дълг. То е отговорност.

Всеки и всичко може без теб. Само ти – не.

Лъжеш се, ако мислиш, че заедно със Земята се въртиш около

Слънцето. Въртиш се около сянката си.

Можеш да позволиш да имаш Крал Слънце, само ако си Молиер.

Небето не е купол. То е вход. Или изход...

Всеки от нашите мъртви оставя една отворена врата в небосвода.

Не казвай „Сбогом“ на скъпиге ти покойници. Кажи им „До нова среща“ и вярвай в това.

Смъртта е зенитът на живота, не залезът му.

Всеки има своя лунна пътека. Тя става обща, когато двама се обичат.

Бог има само едно лице – това, което си представяш ти.

Иисус не е с теб, ти си с него. Ако го избереш.

Бъди с Бог в мислите си, не в молитвите.

Не зачатието е тайнство, а рождеството.

Ангелите са Божи чиновници.

Не забравяй 30-те сребърника на Юда – от тях бе изплетено бесилото му. Не пий кръвта на Христос, пий просто вино.

Началото на жътвата е като усмивката на Богородица.

И хлябът е Нейна усмивка, а виното – сълзите й.

Радвай се на жътвата, трепери за урожая.

Пести постигнатото.

Винаги бъди готов да посрещнеш градушката.

Бедността не е беда. Тя е бедствие.

И бедността, и богатството изискват издържливост.

Бедността може да те връхлети внезапно, богатството – никога.

Не се лакоми.

Апетитът идва, ако го допуснеш.

Пести думите си.

Подражавай само на себе си.

Имай винаги едно наум.

Щади любовта. Не я разпилявай.

Имай любов за всяка секунда от съвместния живот с любимия човек.

Любовта не е нощна птица.

Любов можеш да дариш, но обич – не.

Истинската вярност е вярност не само към любимия, но и към самата любов.

Не огънят е любов, а полетът.

Не се опитвай да разгадаваш сънищата. Следвай ги.

Твоите сънища са твоята същност.

Изгради първо дом, после мисли за къща.

Децата не се раждат, те се създават.

Генът е наследство, но наследството не е ген.

При хората има само един естествен подбор – генният.

Никога не пропускай да поздравиш утрото. Може да ти е последното.

Разбери, че има слънце за всички ни.

 

Част ІV: Вятър

 

Нищо твое не е само твое. То е и на Съдбата.

Бог е съдба, която ти избираш.

Вечно ще си гладен, ако не знаеш какво точно искаш.

Не се осланяй на вятъра на промяната. Той няма да промени нищо, ако не идва от теб самия.

Приемай вихрушките като сестри на Фортуна.

Всяко паднало есенно листо е жълтичка в съкровищницата на твоята възраст.

Мисли за есента като за ласка преди сурово изпитание.

В ничия житейска равносметка няма баланс.

Добротата не е разменна монета.

Добротата не означава добродушие.

Добротата не е наивност.

Злото не е вихър, то е тресавище.

След завистта остава пустиня, след ревността – пропаст.

Неутолима е само жаждата на завистта.

Алчността е мрак.

Защо не се радваш на чуждия успех? Щом някой е успял, значи и ти можеш.

Вярвай, че съществуват неограничени възможности – в теб.

Истинският урожай на любовта се измерва когато дойде нейната есен.

Не чакай плодове от любовта. Тя самата е плод – Божи.

Есента е възкресение на пролетното възраждане.

Какво по-красиво от есенна обич?

Не гони вятъра, яхни го.

Бог както е създавал всеки един от нас, така е създавал и двама един за друг. От тях се иска да се намерят.

Няма човечество, има човеци.

Самотата е стоглава хидра.

Не трябва да се затваряш от хората в себе си , а хората да затвориш в себе си.

Живей на отворени врати.

Няма ключалки срещу неочакваното.

Запази до края си способността да се изненадваш.

Не мисли прибързано, не действай прибързано, не обичай прибързано.

Научи се да се учиш.

Мързелът е Божие проклятие.

Леност е едно, мързел – друго. Второто убива.

Знай, че всяка твоя дума е записана от Него. И всяка лъжа.

Лъжеш ли, все едно крадеш.

Колкото и да си малък, не бъди никога дребен.

Никой не може да надвие егоизма. Даже и този, който го носи.

Егоизмът е заболяване.

Знай: на старини лицето ти ще добие образа на твоята душа.

Вятърът на времето не гаси истинската обич, той я разпалва.

Времето не лекува. То просто минава.

Повелята на мъртвите е: „Живей“.

 


*Джула (Юлия Обретенова). Литературовед. Родена на 30 септември 1946 г., починала на 23 януари 2002 г. Завършила полска филология в СУ „Климент Охридски“. От 1970 г. до смъртта си работи като филолог-специалист и научен сътрудник в Институт за литература, БАН. Автор на „Емил Манов. Литературна анкета“ (Български пистел, 1985). Автор на статии за български писатели в „Речник на българската литература“ ,т. 1-3 (БАН, 1975 – 1978) и „Речник по нова българска литература“ (Хемус, 1994). Съставител, редактор и автор в поредицата издания на Института за литература при БАН „Периодика и литература“, т. 1-5 (1985 – 1999). Преводач на „Шопен-Жорж Санд. Писма“ (Народна култура, 1985) и на пиесата „Звезди“ на Агнешка Осецка (театър „София“, сезон 1981-1982).горе

 


напред горе назад Обратно към: [Боян Обретенов][СЛОВОТО]

 

© Боян Обретенов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух