напред назад Обратно към: [Боян Обретенов][СЛОВОТО]



Утре?


Бяс, гняв, признания,

запалени мостове,

взривени трупани мълчания,

думи, пазени за всеки случай,

черното е черно,

бялото е бяло –

истина и само истина.

Но утре как ще се погледнем?

 

Лъжа, лъжа, залъгване,

дай по едно и още по едно,

цитати зле запомнени,

несъществуващ текст,

мелодия фалшива,

герои пубертетни,

юнашки борчове и неплатени сметки.

Но утре как ще се погледнем?

 

Юмрук в ченето,

после – майна,

пръст във окото,

ритник във слабините,

най-сетне ти си повален,

кумирът е свален

и нимбът ти е прах.

Но утре как ще се погледнем?

 

Най-благи намерения,

най-свидни планове,

бъдещето – облак достижим,

възможно е, възможно е,

сега така, а после – пак така,

това го знам, това го мога,

довери се, посвети се, хайде.

Но утре как ще се погледнем?

 

Бълващо перо, изригващо,

вулкан от откровения,

дали са чужди или твои,

но все пак са прозрения,

разсечена е всяка връв,

дори и пъпната,

свято няма, няма мило.

Но утре как ще се погледнем?

 

Ура в екстаз, ура – напред,

гази, рини, затрупвай всичко досегашно,

Бог явно спи, щом е възможно,

и ангелите спят – сега ти е моментът,

оплескай всичко, отречи се,

плюй ни в лицата, изпърди се,

и на мига кобилата яхни.

Но утре как ще се погледнем?

 

Звънти, нали? Успя да се натрупа.

Омайва слух, омайва взор,

изстрадано, спестено, отгладувано,

придърпано, подкрадено, насила взето,

от брат, сестра, комшия, от него и от нея,

превърнати във злато дни и нощи,

ала го има, има, има.

Но утре как ще се погледнем?

 

В калта и тинята безспир се рови,

като брилянт го радва всяка гнус,

той не потрепва, нито пък се мие,

озонът на смрадта е негов ореол

и все върви нагоре, по-нагоре –

там, дето най-много вони,

пиян от слава, жаден: още, още, още.

Но утре как ще се погледнем?

 

Оръдие на чужда воля,

инструмент на властващата власт,

усмихнат и лицепрятен, дори понякога пиян.

От нашите думи, жестове и увлечения,

от всичко споделено, даже и помислено

изпридаш мрежата на непонятна кариера,

градиш черупката на своя тесен свят.

Но утре как ще се погледнем?

 

Аз паднах, сринах се и се забравих -

падението връхлетя като торнадо

и трябваше за нещо да се уловя,

прехвърчаха край мен спасителните сламки,

а много деликатно, много нежно

вий всички се отдръпнахте от мен

с бинокли, вперени в торнадото.

Но утре как ще се погледнем?

 

Фурия, смерч и всеобемащ вихър,

най-тъмните ти мисли в секса,

подтискани желания, представи,

бушуващо разголване,

необуздани подтици

без граници, задръжки, угризения,

и цял живот в един безкраен миг.

Но утре как ще се погледнем?

***

утре... утре... утре...

там... там... там...

как ... как ... как ...

ще се погледнем...

 


напред горе назад Обратно към: [Боян Обретенов][СЛОВОТО]

 

© Боян Обретенов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух