Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

— Какво е море? — запитва всеки от нас в един далечен ден от живота си.

— Морето е голямо — отговарят му.

С този отговор едно звънко и просторно очакване се ражда у запиталия, заселва малкия му свят и расте през годините заедно с него — като предчувствие за необяснимите неща и като мярка за тях. Минава време, и още време, докато усетим, че от водите на много заливи, от слънцата на много лета, от ветровете на много есени в шепите ни се е утаило едно Море, събрало представите и посоките на живота ни. Прибираме го в най-дълбокото си мълчание и го носим като невидим талисман, като шепот от съзаклятие. Понякога открехваме тайната вратичка към него, а там има черупка от мида, обещание за любов, несъстояло се приключение, и отговори, на които никой не знае въпросите.

В летния задух на една софийска мансарда се опитвам да надникна зад вратата, където е моето Море, и от там ме залива чиста и силна вълна, прескочила вълнолома на отминалото време.

Гълъбите трополят по покрива. Спящото в краката ми куче излъчва топлината на дом и градски следобед.

— Какво е морето? — пита ме празнотата на листа.

Събирам в себе си години необятност и старателно изписвам:

— г  о  л  я  м  о...

София, август, 2000

Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

© 2001 Светла Георгиева. Всички права запазени!