![]() ![]() Предговор Какво е море? запитва всеки от нас в един далечен ден от живота си. Морето е голямо отговарят му.
С този отговор едно звънко и просторно очакване се ражда у запиталия, заселва малкия му свят и расте през годините заедно с него като предчувствие за необяснимите неща и като мярка за тях. Минава време, и още време, докато усетим, че от водите на много заливи, от слънцата на много лета, от ветровете на много есени в шепите ни се е утаило едно Море, събрало представите и посоките на живота ни. Прибираме го в най-дълбокото си мълчание и го носим като невидим талисман, като шепот от съзаклятие. Понякога открехваме тайната вратичка към него, а там има черупка от мида, обещание за любов, несъстояло се приключение, и отговори, на които никой не знае въпросите.
В летния задух на една софийска мансарда се опитвам да надникна зад вратата, където е моето Море, и от там ме залива чиста и силна вълна, прескочила вълнолома на отминалото време. Гълъбите трополят по покрива. Спящото в краката ми куче излъчва топлината на дом и градски следобед.
Какво е морето? пита ме празнотата на листа. Събирам в себе си години необятност и старателно изписвам: г о л я м о...
София, август, 2000
![]() ![]() ![]()
© 2001 Светла Георгиева. Всички права запазени! |