![]() ![]() ОхлювчеОтдавна беше. В пясъка лежахме притихнали и слънчеви и между нас полека се отвори онова безвремие, в което възможно беше да поникне щастие. Бе нужно само малък знак да се посее... Аз дълго търсих истинската дума изречена за пръв път на света... И в колебанието ми мигът изтече, остана само пясъчно мълчание, което да засипе празнотата. ....
Години са изминали. Сега отново в пясъка лице заравям, през капките по миглите ми светят искрящи планини от песъчинки.
Така отблизо го видях миниатюрно охлювче, с черупчица прозрачнобяла, с рогца по-колебливи от предположение видях го да се плъзга с бавна нежност и крехката му настойчивост бележеше света с блестяща, тънка нишка.
По нея през годините се върнах до онзи плаж със слънце замълчало, до думата, която не намерих тогава, и която е пълзяла след мен, оставяйки през дните ми седефената си пътечка до днес, когато мога да я видя.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Светла Георгиева. Всички права запазени! |