Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

Отдавна беше. В пясъка лежахме

притихнали и слънчеви

и между нас полека се отвори

онова безвремие, в което

възможно беше да поникне щастие.

Бе нужно само малък знак да се посее...

Аз дълго търсих истинската дума —

изречена за пръв път на света...

И в колебанието ми мигът изтече,

остана само пясъчно мълчание,

което да засипе празнотата.

....

Години са изминали. Сега

отново в пясъка лице заравям,

през капките по миглите ми светят

искрящи планини от песъчинки.

Така отблизо го видях — миниатюрно охлювче,

с черупчица прозрачнобяла,

с рогца по-колебливи от предположение —

видях го да се плъзга с бавна нежност

и крехката му настойчивост

бележеше света с блестяща, тънка

                                                           нишка.

По нея през годините се върнах

до онзи плаж със слънце замълчало,

до думата, която не намерих

тогава, и която е пълзяла

след мен, оставяйки през дните ми

седефената си пътечка

до днес, когато мога да я видя.

Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

© 2001 Светла Георгиева. Всички права запазени!