напред назад Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]



Капитанът


С години го измислях. Беше в бяло,

с онези, златните неща, трептящи по гърдите,

с блестящи копчета по белия му кител

и тайнствено преплетени ширити

като писмо от мъдра стара книга.

Ръцете му познавах, и смеха му.

И силуета му, на мостика изправен,

когато, търсейки пътеките на вятъра,

се вглеждаше отблизо във звездите.

На щурвала почиваща ръката му...

С лула. Със лудост разпиляна във косите.

Създаден беше да премине

по шумните крайморски улици

с осанка на избраник. Роден

на покер да спечели. Обречен

да е победител. Осъден

на самотата от това.

Светът изглеждаше по-правилен и сигурен

със него... и с една надежда в съня

за празнични пристанища,

посрещащи завърнал се „Титаник“.

 

Единствено забравих да измисля

лицето му. И как ще го позная

сега, когато в бездните на времето

титаниците все пак са потънали,

сега, когато на брега е слязъл

без златните си копчета,

без белия си кител —

сега, след толкова години...

 


напред горе назад Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

 

© 2001 Светла Георгиева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух