Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

Бяло слънце.

Ослепяло небе.

Неподвижност,

вкаменена

в безмълвен и равен

хоризонт.

Избеляло море

с разтопена вода,

натежало от сън.

Чакам

в платната, сгърчени от скука

нещо да прошушне.

Чакам

бавен плясък от събудена риба

да нарани тишината.

Чакам

замах на крило да разреже

с бърза, устремна линия това

ослепяло небе,

това бяло слънце.

Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

© 2001 Светла Георгиева. Всички права запазени!