напред назад Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]



Отплаване


Когато чайките отърсват от перата си нощта,

когато се събуждат цветовете на морето,

когато вятърът, пристигнал отдалече,

донася тънък дъх на неспокойствие —

това е времето. Това е времето да тръгнеш

към неоткритите посоки на деня,

към приключението да си жив

между безбройни други вероятности.

 

Полека ще се плъзнеш по водата

с платна, потрепващи от нетърпение

да се разтворят бели като празник.

Молитва мълчалива ще отправиш

да бъде вятърът ти щедър и попътен.

Отвързан от въжето на кърмата,

брегът със бяг ще се отдалечава.

Зад тебе тънка пяна ще чертае

бълбукащата диря на живота ти —

невинен белег

по повърхността на времето.

И слънцето ще звънне, уловено

в плющящото великолепие, с което

платната ще раздиплят белотата си...

А ти ще гледаш с поглед омагьосан,

как в гънките им се надига полет.

 

...За това пътуване не ти е нужно друго

освен просторното мълчание в душата ти.

На тръгване със теб вземи единствено

една неизхабена, проста истина.

 

За из път.

 


напред горе назад Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

 

© 2001 Светла Георгиева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух