![]() ![]() ОтплаванеКогато чайките отърсват от перата си нощта, когато се събуждат цветовете на морето, когато вятърът, пристигнал отдалече, донася тънък дъх на неспокойствие това е времето. Това е времето да тръгнеш към неоткритите посоки на деня, към приключението да си жив между безбройни други вероятности.
Полека ще се плъзнеш по водата с платна, потрепващи от нетърпение да се разтворят бели като празник. Молитва мълчалива ще отправиш да бъде вятърът ти щедър и попътен. Отвързан от въжето на кърмата, брегът със бяг ще се отдалечава. Зад тебе тънка пяна ще чертае бълбукащата диря на живота ти невинен белег по повърхността на времето. И слънцето ще звънне, уловено в плющящото великолепие, с което платната ще раздиплят белотата си... А ти ще гледаш с поглед омагьосан, как в гънките им се надига полет.
...За това пътуване не ти е нужно друго освен просторното мълчание в душата ти. На тръгване със теб вземи единствено една неизхабена, проста истина.
За из път.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Светла Георгиева. Всички права запазени! |