Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

Хиляда рибешки деца —

ефирно ято с цвят на летен пясък,

в ленивата вода на плитчините

дошли да се напият със прозрачност —

застиват неподвижно и се вслушват

в далечното ехтене на морето —

като секунди спрели в спрял часовник —

и само светлите им сенки

игриво гъделичкат дъното.

А после едновременно се стрелват

сред врява от мехурчета,

сред смях от слънчеви отблясъци

и светещите песъчинки

след тях се утаяват бавно

по чистото лице на тишината,

по бялата усмивка на следобеда,

а пък наоколо

                                                   навсякъде

                                                                    е август.

Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

© 2001 Светла Георгиева. Всички права запазени!