напред назад Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]



Молитва


Боже,

                                       запази  

                                                  кораба му!

 

...От първия ден на света

той е тръгнал към мен.

Категоричен е бил

мокрият удар на котвата,

платната му жадно са вдъхнали вятър

и върху гладката длан на морето

килът му е врязал

на живота кипящата линия.

 

Били са очите му пълни с небе,

а ръцете му — ловки достатъчно

да изплетат от разстоянията  

                                               приключение.

 

По пътя си е срещал чудеса,

съизмерими само с любопитството му.

Търсел бисери. Разговарял

с делфини. Достигал

до мрачни води с непонятни чудовища

и отнасял оттам

шепа втвърдено мълчание.

Понякога

забелязвали в разни пристанища

как поема в открито море на разсъмване

и засъхват по хладната палуба

припрените утринни стъпки на боси момичета.

 

Имало бури, от страха му по-страшни.

Но също — и заливи,

като женски обятия щедри,

и копринени пясъци, дълбини изумрудени,

и онази седефена утрин, когато, заслушан

на платната в равномерното дишане,

измислил една

нова дума за щастие.

                    

 

 

 

 

                                                                                            

От прегръдките с дивия вятър

  избелели косите, платната му,

а от гордото име на кораба,

с шумни, празнични букви изписано,

е останало само мълчание.

И петна от солена мъгла заличили

начертаните пътища в картата,

                              а компасът смутено замирал

пред възможните няколко севера...

 

 

 

Но от първия ден на света

той е тръгнал към мен...Tой се вглежда

с уморени очи във звездите,

в цветовете на вятъра, в знака

начертан от прелитаща птица,

за да следва избрания път

сред нетрайните морски пътеки...

 

Боже,

          запази

                      кораба му!

 

Той носи на него

целия свят, от години събиран,

целия свят, обречен да бъде

само този път тъй съграден —

и никога вече! Без право

на опит. Без поправки. Без

замяна в услужливи пристанища.

 

Аз го чакам, вкоренена в брега.

Аз го чакам и знам, как въжетата

се изопват в свистящо усилие,

как клокочи водата, заливайки

почернялата скърцаща палуба,

и как всички платна са разперени

                                                     за прегръдка.

И дано само онзи риф там...

И плитчината навреме дано...

И дано по-встрани от скалата...

И дано този мрак...И дано онзи вятър...

 

 

 

 

Боже!

Ще е грешно измислен светът,

ако пътят му свърши бездомен,

ако остане

                    неизживян този бряг...

 

 

Боже!

          Запази...

Боже,

           запази

                       кораба му!

 


напред горе назад Обратно към: [Недоизпито море][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

 

© 2001 Светла Георгиева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух