![]() ![]() СвечеряванеОтдавна слънцето си бе отишло със шумните си розови отблясъци. Светът съблече цветовете си и сребърната голота на хоризонта остана като крехка истина, която мълчаливо потъмнява и се изпълва с мрак.
Премина вятър над морето и сянката му тичаше след него, с припрени малки стъпки къдреше заспалата вода и молеше да спрат и да заспят в прегръдка, поне за тази нощ.
Лениво чайките отрониха последния си крясък и в крилата смирено полета си скриха. Поникнали във пясъка замряха с тела несръчно тежки като идоли, вглъбени в тъмнината си.
А тишината се протегна тъй далече, че стигна ехото си и смутена над залива се върна, грациозно се спусна над скалите и остана със поглед вперен право във очите на идващата нощ.
Тогава заблещука със заекване в далечината фарът.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Светла Георгиева. Всички права запазени! |