напред назад Обратно към: [Вълчица в храма][Светла Георгиева][СЛОВОТО]



Магьосница


Като вълчица разгонена тича луната

между нощните дрипави облаци

и пресипнало вие изгладнелият вятър,

и се лута във мрака тревожен...

Как дойде тъй далече в леса омагьосан?

Знам защо си дошъл, не увъртай!

На ръката ти виждам странна орис написана,

а дланта ти е топла и твърда...

Аз знам: в душата ти скита безсънна мечта —

тя вие в твойте мисли и в кръвта ти горчи;

аз знам — ти страшно искаш да владееш света

и вярваш, че така ще го направиш по-щастлив!

Ти търсиш власт, ти чакаш слава от мен в нощта,

ти си чул че тук съдбата дава тези неща...

Вярно, дава — но само назаем!

 

Като теб много други са идвали тук

с мойта черна магия да влеят

в ръката си сила и власт в своя дух —

туй ме кара сега да се смея!

Да ти дам всичко туй е за мене е игра.

Знай, че страшното почва, когато

в краката ти падне последният враг

и отправиш очи в пустотата...

Ще достигнеш свой връх, но ще видиш от там

върхове по-високи, скрити в горда мъгла!

Ще откриеш тогава, че нямаш крила,

ни пътеки нагоре, ни мостове назад —

самота ще раздира твоят ронещ се свят,

ще кънти глухо вятърът в тебе и сам

неусетно ще станеш на камък!

 

И това ще е твоята страшна цена

на Съдбата за заема щедър:

ще стърчиш върху крехкия свой пиедестал,

а след време и друг като теб

ще се втурне отново да качи твоят връх

и след себе си други ще води...

А отломките твои настрана ще сберат,

за да вдигат от тях ешафоди!

 

Не бързай да пиеш мойте черни лъжи —

аз знам светли тайни — ти само кажи,

че търсиш светлината — знам добри чудеса,

но никой не иска да вярва във тях!

Какво ли ме спира и теб да погубя —

толкоз млад, и нахален, и хубав...

 

Погледни ме в очите и в тях потъни —

а изплуваш ли — сам ще усетиш,

че под мойте безсрамно разпилени коси

топло рамо седефено свети...

Приближи се до мен — отдалеч те познах!

Страшно дълго за тебе копнея...

Ще науча в духа ти светлината да пее

и ръцете ти обич да сеят!

Ще изпълня света ти с безброй цветове,

ще разсипя звезди над съня ти.

И мечти ще ти дам — със бездънно небе,

звън от празник и вятър попътен.

Сред пустинята извор ще изровя за теб,

ново име за всеки нов ден ще намирам...

Ти мълчиш...Ти не вярваш? Разбирам.

 

Ето това, за което дошъл си — вземи!

Хайде, пий — или страх те полази?

Вътре нощни безсъния, гняв, самота

смесих с гъста, кипяща омраза!

В луда нощ ги варих, странни думи редих

и тайно плюх във проклетата стомна!

Но в такова зло време — знам ли аз —

може точно това да помогне...

 

...Виж, как вече нощта освети твоя път

с тънък месец от ясна коприна...

Ех, да знаеш само, кой те гледа от там —

от тъмната половина!

Хайде, тръгвай! Върви...нека топла мъгла

от прозрачни лъжи да те скрие...

Аз ще остана под чистата, светла луна

като ревнива вълчица да вия.

 


напред горе назад Обратно към: [Вълчица в храма][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

 

© 1998 Светла Георгиева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух