напред назад Обратно към: [Вълчица в храма][Светла Георгиева][СЛОВОТО]



Вълчица


"Душата ми е отегчена от живота ми..."
                                                                           Йов, глава 10 (а)

 

 

Душата ми не е звезда, не е камбана —

душата ми е скитаща вълчица.

Във погледа и влажна тъмнина е скрита,

а във гласа и вие тъмна рана.

Душата ми е див ловец на диви мисли —

тя дебне думи, сънища и ласки

и тича по следите на бездомно щастие

със откровена грация на хищник.

 

Душата ми се крие там,

където думите мълчат,

и всеки звук се ражда ням,

а сенките от глад крещят.

И самотата и със вой

раздира плаща на нощта,

разбива лунният покой

и дълго ехото пресипнало

се рони над степта.

 

Душата ми преследва всеки шепот жадно,

хрипти дъхът и остро в тъмнината.

Тя гони свойта плячка и е безпощадна,

защото безпощаден е гладът в душата.

Но щом напролет вятърът небрежно я целуне

и слънцето с коприна я покрие,

тя гледа с ласкав трепет на смълчана струна

как вълчите мъже до смърт се бият.

 

И дълги сенки щом прострат

безмълвни тайни над света,

със меки стъпки в своя път

ще поведе един от тях.

С усмивка на смирен копнеж,

със силата на буря степна

във нея чудото ще трепне

и неусетно ще расте...

 

И предано и щедро тя ще бди с безсънни мисли

над голите си, глупави дечица.

Ще бъде всеотдайна... Не вярваш ли — спомни си,

че даже Рим е рожба на вълчица!

И някъде дълбоко в душата ми се мярва

тревожното притихване на здрача...

Презира глутницата тя, но всяка пролет вярва,

че тоз път ще е майка на водача...

А после тихо някой ден

ще тръгне, сякаш на шега,

като избягала от плен —

без път, без цел и без тъга.

И дълго ще се крие там,

където думите мълчат,

и в погледа си див и ням

ще носи свобода и глад.

 


напред горе назад Обратно към: [Вълчица в храма][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

 

© 1998 Светла Георгиева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух