напред назад Обратно към: [Вълчица в храма][Светла Георгиева][СЛОВОТО]



Дом


Реших да изградя свой дом на онзи връх сред планината —

там, дето гаснещото слънце във скута и се приютява.

Прозорците ще бъдат пълни с небе, пронизано от вятър,

Пред прага уморени пътища ще спират в сенчеста забрава.

 

И стаята ще бъде бяла, леглото ще сънува ласки

и във очакване на празник ще бди добрата кръгла маса.

В огнището ще шепне спомен, и в грейналата тишина

Ще има светъл звук от вино и миризма на топъл хляб.

 

И здрача тихо ще разлива ефирна, галеща тъга,

а аз ще седна пред вратата и много дълго ще мълча.

Ще гледам как звезди се гонят, как пътят чисто реже мрака,

как вечността секунди рони като въздишка...И ще чакам.

 

Един ден — трепетна и лека — ще кацне птица, ще попее,

Ще закълве от мойте шепи зрънца и ласкаво доверие.

Ще литне, ще извие ярка следа в небето, то ще звънне цялото,

а аз ще искам да повярвам, че има красота в раздялата...

 

След време куче ще дотича, покрито с прах и самота

Ще му предложа къс от хляба, отворената си врата.

Край мен внимателно ще легне, като в съдбовен ритуал,

а в дивите очи ще тегне ранима, питомна печал...

 

А някой ден (привечер всъщност, в часа на синята забрава)

ще видя долу, там, по пътя, как някой бавно приближава.

Ще зная, че е много важно. Към мен ще идва непознатия,

Ръцете ми ще чакат влажни и ще усетя вкус на вятър.

 

Почти ще бъде тъмно вече, но ще достигне светлина

да могат сенките ни леко да спрат на бялата стена.

Върху стената много нежно да затрептят, прозрачно боси

И после с бавна неизбежност орисани да се докоснат.

 

И думите ще са излишни. И мислите — във смях окъпани...

Седя на прага, здрача вдишвам и гледам как се вие пътят...

 


напред горе назад Обратно към: [Вълчица в храма][Светла Георгиева][СЛОВОТО]

 

© 1998 Светла Георгиева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух