напред назад Обратно към: [Николай Черноземски][СЛОВОТО]



Качулка за негласуващите


Миналата седмица предложих един кротък практически подход, с който да опитаме да се оттървем от дивотиите в рекламите. Естествено знаех, че нищо няма да се получи, но в това е и очарованието на текста ми (за самия мен) — от опасността да е морализаторско-дидактичен остана само естетически. И сега предложението ми е само в сферата на естетическото. Не защото е много красиво /няма да ви изнасям лекции, в които да обяснявам, че и грозното е пълноправен обект на естетиката/, а защото част от идеите ми идват от художествени текстове. Текстове, които са надживяли времето си, текстове, на пръв поглед, повествуващи за съвсем други неща.

Думата ми е първо за „Чичовци“ на Иван Вазов. Препрочитах го тези дни и се сетих за един среднощен кошмар на парламента ни. Сума ти години с недоумение гледам неистовите, почти сизифовско-танталови мъки на председателстващите заседанията в прокопсаното ни Народно събрание да сборят гласуването с чужди карти. Направо ми иде да хлипам от умиление като виждам страданието им, че не могат да се справят с онези палавници дето бягат от час (милите те, я баничка отишли да си купят, я цигара да опънат тайно в клозета). Гледаш и си казваш, че ако проблемът с бягствата от час се оправяше както в НС, то от образованието ни хептен нищо няма да остане. Та като казах това се сещам за хубавата реплика „Небрежно е преподавано“ на Киряк Стефчов от „Под игото“. Как иначе да си обясним вторачаването в разни електронни дивотии, които се заобикалят толкова лесно, а и безпардонно от народните ни съвестници, вместо да се въведе едно просто допълнение към облеклото им. Става дума за прословутата качулка на Мирончо от „Чичовци“ (същият онзи, дето „страшно обичаше тъпаните и възточния въпрос“, но не за това ми е думата, макар че кой знай...).

Ето какво казва класикът по въпроса: „Когато Хаджи Смион влезна у Мирончови, той зaвари там, ... Миронча по роба, с шарени чехли и на глава със знаменитата си нощна къчулка, която изразяваше философско-епикурейското мировъзрение на Миронча. Именно пискюлчето на тая нощна шапка зарад Миронча имаше разни значения — спроти посоката, на която виси: когато висеше отдире, означаваше „Лъжовен свят“, отстрани тя говореше „Няма файда от кахър“, отпреде „Не ме е грижа от никого“.

Започвам сега с предимствата, защото има и някои не толкова явни. Първо, идеята да се купуват дрехи на държавниците ни вече ще бъде напълно оправдана — все едно им се издават карти за гласуване, ама тия не могат да си ги разменят. Естествено, някой ще се сети, че качулките трябва да са произведени в България /пусто, знаят ваджишките, че Стамболов бил въвел подобни протекционистични мерки за родната индустрия — тогава думата индустрия поне е била на място, а не като сега. Хубаво ще е качулките да са обточени с гайтани, така и Килифарево ще си възвърне старата слава, а и изразът „Не го усуквай по Килифарски“ ще се настани и буквално под сводовете на парламента ни.

Четенето на вестници от депутатите вече няма да се тълкува като толкова оскърбително занимание за електората. Народният избраник вече ще спусне качулката и ще си чете ли чете (или дреме ли дреме — все ще е на ползу роду).

Идваме най-сетне и до най-важното приложение: гласуването. Само ще трябва да се сговорят на председателски съвет коя позиция какво изразява и ето ти гласуване, което няма как да се фалшифицира толкова безобразно както сега. Отделно, за по-философски настроените избиратели, тълкуванието на вота, съобразно значението на позицията на качулката, заложено от Мирончо, ще е много вълнуващо. Например 154 „за“ може да значи „Лъжовен свят“ или както по-често е „Не ме е грижа от никого“. Електоратът обаче трудно ще приеме мотото „Няма файда от кахър“, но така си е — не всеки може да носи качулка.

Има и още едно великолепно приложение — преди време един господин се беше изтъпанчил най-отпред и като матрос-сигналист подаваше какъв да е „правият“ вот. Да оставим настрана факта, че ако е с качулка ще може да си скрие очите, но така вече, при цялото си дебелоочие, ще може небрежно да си вее качулката и сигнализацията му ще се приема просто като някакъв небрежен тик с глава.

Ех, че хубаво става, не мислите ли? С една качулка поне 2 заека. А инак цялата тази работа отдавна Алеко я е предвидил, във фейлетона си „И той ако не е симпатичен, артък...“: „в свещената ограда (която носеше едно време надпис „Съединението прави силата“, а сега се готви нов надпис: „Млъкнете бе, момчета!“). Хубаво става ако въведем качулките — ще помълчат поне малко народните ни деятели и ще изпълняват този девиз, а качулките им само ще се подмятат насам-натам. И както пак Вазов го е казал:

„- Вятър — закон! А моят закон е написан на качулката ми: лъжовен свят и суета сует!“

 


напред горе назад Обратно към: [Николай Черноземски][СЛОВОТО]

 

© Николай Черноземски. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух