напред назад Обратно към: [Корпоративни комуникации][Николай Палашев][СЛОВОТО]



Въведение в модерните обществени комуникации


Цивилизацията и в частност общественото развитие са изправени пред нови предизвикателства. Необратимият процес на глобализация дава нови хоризонти пред човека, но същевременно го изправя пред проблема за новата същност на човешките отношения. Един от най-ярките изрази на всичко това е наблюдаваният сблъсък между различните ценностни системи. На тази база обществените отношения се променят, а от тук се променя и поведението на различните участници в обществения живот. Тази качествено нова среда налага разглеждането на модерните обществени комуникации в рамките на корпоративността.

•        Корпоративността представлява нова политическа доктрина. Основният принцип е съвместяването на интересите в обществото с цел постигане на ново и по-високо качество на живот във всички възможни сфери. Затова тя следва да се разглежда като естествено състояние и позициониране на условията, начините, формите и факторите, влияещи върху цялостния комуникационен процес.

В новите условия на глобализма корпоративността придобива изключително значение, тъй като нейната материализация се осъществява чрез различните видове комуникационни модели. Създавата се адаптивни и приемливи от обществото условия и правила, които цивилизоват комуникацията. Цивилизоването на комуникацията логично води и до цивилизоване на властта. Зад създадените условия и правила, основаващи се на ценностна основа, повече или по-малко прикрито стоят интересите на значими социални слоеве и групи. Именно в тази посока модерните обществени комуникации са призвани да изграждат система от комуникационни конструкции. Те са необходими за практическата реализация на идеи и намерения.

Корпоративността предполага модерно разбиране за необратимостта на процеса на отваряне на света, началото на който са интеграционните процеси. Именно тук намират място създаването на предпоставките за стимулиране на индивидуалната инициативност, доброволната интегрираност и градивност по отношение на ценностната система. Като цяло може да се каже, че при корпоративността модерните обществени комуникации се базират върху политико-ценностна основа.

Като основни теоретични търсения в областта на обществените комуникации могат да бъдат посочени следните проблеми:

•        Символното въздействие на комуникацията върху обществените нагласи. В повечето случаи тези, които осъществяват комуникация се стараят да въздействат чрез символи и мотологеми върху съзнанието на публиката. Очакваният резултат е формиране на такава обществена нагласа, която да позволи осъществяването на дадена идея или намерения. Символното въздействие особено силно е изразено в сферата на бизнеса и в сферата на политиката.

•        Консумацията на медийното съдържание в рамките на комуникационния процес е преднамерено действие от страна на активните консуматори на медийни продукти. Проблемът тук е не как медиите въздействат върху социалната среда и върху нагласите на пората, а как активните членове на обществото (политици, общественици, бизнесмени) влияят върху провежданата от медиите политика. Проблемът е особено важен по отношение на общото формиране на общественото мнение. Медиите се превръщат в медиатори под натиск.

•        Въпросът за консенсуса, доверието и легитимността в рамките на комуникационния процес. Не е възможна ефективна комуникация ако участниците в нея не изграждат доверие помежду си чрез комуникационни формули и модели. Обикновено доверието се изгражда върху основата на припознати от всички участници принципи и норми. В същото време, доверието е крехка психологическа конструкция, която непрестанно трябва да се поддържа чрез регламентирана комуникация. На базата на изграденото и поддържано доверие, участниците в комуникационния порцес могат да постигат консенсус. Постигането му означава, че комуникацията е гарантирана от гледна точка на кодирането и декодирането на информационните масиви. От своя страна постигнатото доверие и консенсус са основа за легитимирането на участниците в комуникационния процес.

За да бъдат правилно разбрани обществените комуникации днес, в условията на доктрината корпоративност е необходимо да се посочи, че е валидна класическата формула за комуникация. Американският учен Клод Шенън дава тази формула в нейния най-изчистен вариант. Според нея комуникацията е система от три основни елемента:

•        ИЗТОЧНИК

•        СЪОБЩЕНИЕ

•        АДРЕСАТ

Графиката на класическата формула за комуникация има следния вид:

Предаване Кодиране Канал Декодиране Приемане

Посочените основни черти на комуникацията са валидни и за модерните корпоративни комуникации. Какво представляват те?

Като се има предвид същността на корпоративността, корпоративните комуникации представляват инструментариум за превръщане в реалност на идеи и намерения. Именно като такива корпоративните комуникации са модерната форма за комуникация, приложима във всички сфери на обществения живот. В този смисъл те интерпретират комуникацията в трите основни типа комуникации, а именно:

•        Политически комуникации;

•        Бизнес комуникации и

•        Административни комуникации.

Основното при корпоративните комуникации е способността им да преминават от фазата на опосредствената комуникационна връзка към фазата на качествено преобразуване на дадена идея или намерение. Това означава не друго, а възможност за ефективно управление на обществените процеси в цялото им многообразие и специфичност.

 

Спецификата на корпоративните комуникации се определя от характера на техния предмет, субект и обект.

•        Предмет на корпоративните комуникации.

 

Предметът на корпоративните комуникации представлява тематиката, третирана от тях. Тя включва:

1/ Комуникационното моделиране на идеите и превръщането им в реалност;

2/ Различните проблеми на социалните връзки и тяхното рационализиране;

3/ Третирането на конфликтните точки при една криза и преодоляване на самите кризисни ситуации;

4/ Формиране на условия за стабилизиране на обществената и информационната среда;

5/ Създаване на нови елементи в рамките на дадена ценностна система, съобразени с условията на глобализма и интеграционните процеси.

Обобщено може да се каже, че предметът на корпоративните комуникации обхваща прякото приложение на конкретната политика, провеждана в различните области на обществения живот. В този смисъл тази политика може да е бизнес политика, административна политика, социална политика, културна политика и т.н.

•        Субект на корпоративните комуникации.

Субектът на корпоративните комуникации представлява източникът на комуникацията и същевременно управленски фактор по отношение на корпоративно комуникационния процес.

Качеството му на управленски фактор го определя като фактически участник в обществените процеси и конкретно в сферата, в която се реализира дейността му (политика, бизнес, административно управление, социална дейност, култура и т.н.). Субектът на корпоративните комуникации не променя своите същностни черти като тип и вид организация.

Пример. Ако една политическа партия се разглежда като корпоративен субект , то тя не променя своята същност на организация, която се стреми да осъществи политическото представителство на онези, които са й гласували доверие. Т.е. тя запазва същността си на посредник между управляваните и управлението. Не се променя и нейната същност на организация представляваща свободно обединение на единомислещи граждани, лансиращи програмни предложения за решаване на обществени проблеми. Така че, в случая определението корпоративен субект произхожда от спецификата на модерните корпоративни комуникации, разглеждани като инструментариум за превръщане не идеи и намерения в реални факти. Идентичен е случая при който става въпрос за организирана структура, развиваща своята дейност в областта на бизнеса, административното управление, културата или в сферата на социалните дейности.

Идентификацията корпоративен произлиза от идеята за корпоративния начин на мислене и поведение, формирани от сблъсъка между външната среда и вътрешните нагласи на субекта. В рамките на този тип мислене и поведение се разглежда преследването на целите и интересите, както и самоопределението и позиционирането на субекта в обществената система.

Посоченият начин на мислене и поведение, по своя дълбок смисъл, представлява израз на желаната и/или осъществявана политика на субекта. Ето защо корпоративният субект от гледна точка на модерните корпоративни комуникации може да бъде: държавна (административна) структура, междудържавно обединение (съюз), политическа партия, бизнес организация (корпорация, фирма), религиозно обединение, културна организация или организация в сферата на „третия сектор“.

Като се има предвид това, може да се каже, че характерното за корпоративния субект, според корпоративността, е това че неговите наклонности, цели и намерения са израз на съвкупността от ценности и следователно не са ограничени във времето и пространството от гледна точка на тяхното развитие.

 

•        Обект на корпоративните комуникации.

Обект на корпоративните комуникации представляват самите организирани структури (осъществяващи се в различните области на обществения живот), отделни части от обществото или самото общество, тогава когато комуникациите са отправени към тях. Степента на фокусиране на вниманието върху обекта зависи и се определя от интересите, целите и намеренията на субекта на корпоративните комуникации. В този смисъл е необходимо да се знае, че в един определен момент от развитието на корпоративно комуникационния процес обектът на корпоративните комуникации става активен участник в изграждането на корпоративно комуникационните канали.

Разбирането за модерните корпоративни комуникации е невъзможно без да се има предвид използваната от тях комуникационна технология. Тази технология по своята форма е много близка до използваната от т.нар. интегрални комуникации. Налице е креативно миксиране на комуникационни начини и форми като: пропаганда, пъблик рилейшънс, реклама, социологически изследвания, политологически анализи, експертни оценки и коментари и т.н. Характерното при корпоративните комуникации е това, че миксирането е подчинено на осъществяване на дългосрочни цели и намерения. В този смисъл при корпоративните комуникации, за разлика от интегралните е налице създаването на предмет на комуникацията. Това означава същностна промяна на характера на обществените връзки. Или с други думи, когато корпоративните комуникации променят общественото мислене, нагласи и намерения на практика те социализират и създават нова ценностна система. Това логично води до извода, че корпоративните комуникации са винаги конкретно исторически (съществуват в строго определен и рамкиран исторически период от време) и са пряко свързани и зависят от времето и пространството.

Определяща характеристика за модерните корпоративни комуникации е възможността за избор на конкретна комуникационна технология и техники, чрез които практически да се реализират като факти отделните идеи и намерения на корпоративния субект. От тази гледна точка корпоративните комуникации създават нова комуникационна култура, която качествено променя статута на субекта и обектаи по този начин се влияе върху характеристиките на обществената и информационната среда.

Като се има предвид казаното до тук, може да се посочи, че при корпоративните комуникации се наблюдава обозрима обемност на информацията. Това означава, че при корпоративно комуникационния процес се наблюдава следното:

•        Динамичен трансфер на информационни масиви;

•        Устойчиви и стройни механизми за контрол и управление на посоката и скоростта на информационните масиви;

•        Адекватни на информационната среда начини за точна преценка, формулиране и адаптиране на информацията и

•        Наличие на знания и умения за управление на корпоративно комуникационния процес.

В контекста на разбирането за модерните корпоративни комуникации се наблюдават два основни модела на комуникация — отворен и затворен.

 

Отворен модел.

Този модел на комуникация е характерен преди всичко за съвременните реалности в света. Неговите характеристики се определят от спецификата на глобализма и интеграционните процеси. В този смисъл при него комуникационно корпоративния процес протича на хоризонтална плоскост. Субектът, възпроизвеждащ комуникация чрез лансиране на информация в публичното пространство залага нормата на диалога и обратната комуникационна връзка. По този начин се постига оптималност и ефективност на комуникационната двустранност. С други думи при този комуникационен модел става възможно идеите, намеренията и целите на субекта да се осъществят във възможно най-голяма пълнота като при това не се нарушават интересите на останалите участници в обществения процес.

 

Затворен модел.

При този комуникационен модел е характерно, че корпоративно комуникационния процес протича хоризонтално. Информацията се „спуска“ отгоре надолу. Характерно е, че информационните мосиви са предварително манипулирани по начин, който да обслужва стеснени корпоративни (често пъти и персонални) интереси. Поради тази специфика този комуникационен модел не предполага компромиси и често пъти води до създаване на кризисни ситуации. Характерен е преди всичко за корпорациите, осъществяващи своята дейност според нормите и условията на корпоратизма.

Без съмнение модерния свят изисква модерни комуникации. Предизвикателствата на глобализма както и наблюдавания сблъсък между отделните цинностни системи налагат преразглеждане на един от основните цивилизационни въпроси : Как да общуваме?

Като се има предвид всичко това в обобщение може да се даде следното определение за модерни корпоративни комуникации:

Определение: Корпоративните комуникации, според нормите и условията на корпоративността представляват комуникационна стратегия, под формата на инструментариум, способен да превръща идеи и намерения в реалност. Те са исторически обвързани с времето и пространството и формират начин на мислене и поведенчески модели. На тази база модерните корпоративни комуникации променят ценностната основа и средата, в която самите те се развиват и осъществяват.

 

 

Препоръчителна литература

1.     Денчев С., „Информационна среда за трансфер на технологии“, изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003

2.     Иванов Г., „Съвременни ефективни връзки с обществеността“, изд. „Христо Ботев“, С., 2002

3.     Маринов Р., „Бял, Черен и Реверсивен пъблик рилейшънз“, изд. „ВН“, С., 2003

4.     Олброу М., „Глобалната епоха“, изд. „Обсидиан“, С., 2001

5.     Петев Т., „Теории за масовата комуникация“, изд. на СУ „Св. Климент Охридски“, С., 2004

 


напред горе назад Обратно към: [Корпоративни комуникации][Николай Палашев][СЛОВОТО]

 

© Николай Палашев. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух