напред назад Обратно към: [Корпоративни комуникации][Николай Палашев][СЛОВОТО]



Среда, условия, цели и задачи на модерните корпоративни комуникации


Съществуването и приложението на модерните корпоративни комуникации е възможно само ако е налице адекватна информационна среда. Началото на дискусията върху понятието информационна среда започва едва през първото десетилетие на ХХ век. Характерно за тази дискусия е това, че информационната среда се разглежда сравнително стеснено като разсъжденията и научните търсения се ограничават в рамките на отделните обществени области — политика, икономика, бизнес, администрация, култура, изкуство и т.н. През последните три десетилетия на миналия век въпросът за информационната среда се поставя и в контекста на новите информационни технологии кибер пространството.

Често пъти информационната среда пряко се идентифицира с информационното пространство (понякога и с медийното пространство) без да се има предвид, че те действително са свързани по отношение на спецификата на информацията въобще, но представляват две коренно различни понятия. Тук преди всичко е необходимо да се изясни един важен въпрос, а именно — разликата между информация и знание. Тези две понятия всъщност пряко бележат характеристиките на информационната среда и на информационното пространство. Информацията е само част от разпостраняваното в информационното пространство знание. А знанието е продукт на мисловната преработка на информацията. В този смисъл именно знанието бележи характеристиките на информационната среда. Ето защо тя е необходимо да се определя като резултат от приложено знание, на базата на преработена мисловно информация.

Като се има предвид посоченото по-горе може да се каже, че информацията губи своя смисъл, ако не се впише в адекватно създадена информационна среда и след това не се интерпретира и мултиплицира в информационното пространство. Само така може да се осъществи основната комуникационна формула (Клод Шенън): кодиране на информацията, излъчване, трансфериране, декодиране и приемане на информацията. В този контекст е допустимо идеите, ценностите и намеренията на субектите да се популяризират в следните информационно-комуникационни зони:

•        Първа зона — световно медийно пространство

•        Втора зона — глобално публично пространство

•        Трета зона — пространство на образите и символите

•        Четвърта зона — социално-икономическо (бизнес) пространство

•        Пета зона - пространство на идеите

•        Шеста зона - кибер пространство и пространство на регулираните и нерегулираните информационни потоци.

Особено важен е въпросът за т.нар. трансфер на информация и информационни технологии. В своето изследване проф. Стоян Денчев във връзка с това приема, че информационната среда има три основни и взаимосвързани компонента:

1.     Информационни фондове

2.     Информационни технологии и

3.     Човешкият фактор.

Свързващото звено по отношение на тези компоненти се явява проявлението на човешкия фактор. Именно той се явява определящ по отношение на създаването и оформянето на информационната среда.

Кои са основните характеристики на информационната среда? Преди да бъдат посочени е необходимо да се отбележи, че те добиват стойност на характеристики единствено от гледна точка на разбирането за модерната политическа доктрина корпоративност. Или с други думи те са валидни при условията на модерните корпоративни комуникации.

И така, преди всичко е задължително наличието на свободно движение на информация. Естествено само при условията на демократичната обществена норма. Свободно движение на информация означава не само да съществуват технически средства за излъчване и приемане на информационните масиви, но и желание, култура и воля за за налагане на общ и приемлив език. В този смисъл задължителни са общите културни (ценностни) норми и приемлива и обобщена визия за развитието на света и мястото на индивида в него.

На второ място е характеристиката осигуряване на възможност за трансфер на информационните масиви. Това оситуряване се осъществява чрез начини и форми за оптимизиране на процеса приемане предаване на информацията. Необходимо е премахване на факторите, които затрудняват този процес, а именно: наличие на персонални интереси, които не се вписват в обществения интерес, нефункционираща адекватно административна дейност, затруднена комуникация по вертикала с дадена институция, липса на комуникационни канали с медиите и липса на достатъчно технически и технологични средства за осъществяване на комуникация.

На трето място е характеристиката култивиране на комуникативна адекватност на аудиторията. Адресираните към аудиторията информационните масиви, съдържащи в себе си стройно обосновани послания е необходимо предварително да са подложени на култивиране и форматиране. Само по този начин може да се очаква, че аудиторията ще е способна да ги възприеме. От друга страна култивирането и форматирането на информацията пряко влияе върху изграждане на нагласа и готовност на аудиторията да приеме адресираните към нея послания. Това означава тя реално да притежава способности за усвояване на кодираното знание, да умее да го декодира и трансформира според собствените си очаквания по отношение на даден факт, събитие или субект. Особено важе тук е въпросът за степента на информационната култура на аудиторията. Не може да се очаква от аудиторията да възприеме даден информационен масив ако той по своята форма и същност не съответства на култураната на аудиторията.

На четвърто място е характеристиката професионализиране на комуникационните канали. Комуникационните канали съществуват тогава, когато е налице необходимост от излъчване и приемане на информация и съответно на субект излъчващ информацията и субект, приемащ информацията. В контекста на модерното информационно общество осъществяването на един комуникационен канал не е възможно без участието на медиите.

При професионализирането на комуникационните канали е задължително да има ясни източници на информацията, ясно рамкирана аудитория и ясни правила при интерпретирането на информацията. Именно тази яснота дава възможност комуникационният процес да стане публичен, което е задължително условие по отношение на демократичната норма. Наред с всичко това е необходимо възходящо повишаване на професионализма на всички онези, които пряко са ангажирани с третирането и интерпретирането на информационните масиви — журналисти, експерти по корпоративни комуникации, PR специалисти, имиджмейкъри, рекламисти, политолози, менаджери, социолози, политици, лобисти, представители на държавните институции, общественици.

Петата характеристика е гарантиране на обратна комуникационна връзка при движението на информацията. Това гарантиране е необходимо да се разглежда задължително в рамките на корпоративно комуникационния процес.

Без обратна връзка е невъзможно осъществяването в пълнота на каквато и да било стратегия и тактика по корпоративни комуникации (и в частност стратегия и тактика по политически, административни и бизнес комуникации). Задължително условие при обратната комуникационна връзка е осигуряването на механизми за достъп до информацията. Проблемът „достъп до информацията“ пряко се отнася до четвъртата характеристика, а именно до професионалното отношение спрямо комуникацията. Особено важно тук е да се обръща внимание на отговорността на институциите, корпоративните субекти и медиите спрямо нерегламентираното интерпретиране на информацията. Въпросът тук опира до равнището на информационната култура и волята за градивен диалог в обществото.

На практика наличието на обратна комуникационна връзка означава комуникиращите субекти да отворят в достатъчна степен собствените си информационни полета като регламентират условията при които информацията протича от едната към другата посока и обратно.

Шестата характеристика на информационната среда са психологическите предпоставки за комуникация. Преди всичко тук става въпрос за влиянието на субективни фактори отнасящи се до общественото развитие, до моралните и етични норми, възприети от комуникиращите субекти, характера на ценностната основа върху която се гради същността на посланията, до желанието и нежеланието за комуникация и до въпроса за истината и неистината, изразен чрез степента на манипулиране на информацията. Като цяло за психологическите предпоставки за комуникация може да се каже, че чавешкият фактор е този, от който зависи адекватността или затруднението при осъществяване на комуникацията.

В заключение по отношение на характеристиките на информационната среда може да се каже, че те представляват всъщност задължителните условия за нейното създаване и съществуване.

В този смисъл за информационната среда може да се даде следното определение: Информационната среда представлява динамична и мобилна съвкупност от комуникационно-информационни характеристики и условия, гарантиращи достоверност на излъчваната и приемана информация и трансформирането й в знание.

И както вече беше посочено свързващото звено между отделните характеристики и условия се явява човешкият фактор. В този смисъл той се разглежда в два основни аспекта:

1.     Човешкият фактор като обект на комуникацията и

2.     Човешкият фактор като субект на комуникацията.

Като се имат предвид характеристиките на информационната среда и значението и мястото на човешкия фактор могат да се посочат следните условия за ефективно осъществяване на модерни корпоративни комуникации:

•        Организация и управление на взаимодействието между субекта и обекта на комуникацията. Това означава изработване и налагане на правила и норми при формиране на статута на субекта и обекта, съотносим към характера на предмета на комуникацията;

•        Анализ на проблемите на общуването и редуциране на негативните тенденции спрямо комуникационния процес. Тук работещият принцип е „Да потърсим общото и да елиминираме разделящото ни“.

•        Преодоляване на възникнали и евентуални психологически проблеми пред субекта и обекта на комуникацията. Тук основното е да се намери път към по-висока степен на публичност и персонифицираното представителство. В основата на това стои налагане на йерархия при общуването на персонално равнище в рамките на институционализираната комуникация.

•        На четвърто място е условието за очертаване на конкретна и ясна рамка на комуникационните канали. С други думи е необходимо адаптиране на поведенческия модел както на субекта, така и на обекта на комуникацията.

Необходимо е да се има предвид, че по отношение на информационната среда и условията за осъществяване на корпоративни комуникации няма предварително наличие. Самите модерни корпоративни комуникации са тези, които ги създават и същевременно започват да функционират на тяхна база.

Като се има предвид изложеното по отношение на информационната среда и условията за осъществяване на корпоративни комуникации може да се премине към въпроса за основните цели и задачи на корпоративните комуникации.

Големият въпрос пред модерните корппоративни комуникации е дали те са в състояние да предложат работещи комуникационни модели и чрез тях да формират адекватен начин на мислене, поведение и реализация на идеи и намерения, съответстващи както на демократичната норма, така и на реалията глобализъм. А това означава активните участници в обществения живот да възприемат за верни и общовалидни такива норми, които да гарантират отделните интереси и обществения интерес като цяло.

Първостепенната задача пред модерните корпоративни комуникации е подготовката и стимулирането на взимане на управленски решения в посока на защита на обществения интерес, култивирането на поведението на обществените субекти, разглеждани като активни участници в корпоративно комуникационния процес и създаване на адекватна информационна среда. В този смисъл създаването на психологическа готовност за възприемане на тезата за допустимия компромис е друга задача пред модерните корпоративни комуникации. Без откровено възприемане на тази теза не е възможно да се постигне стабилност на обществената среда и в частност на политическата и информационната. Именно липсата на стабилност е основна причина за появата на кризи и съответно на кризисни ситуации. Затова може като друга основна задача пред корпоративните комуникации да се определи преодоляването на кризисни ситуации и въвеждането на субектите в състояние на норма.

В условията на съвременното информационно и глобализиращо се общество може да се говори в достатъчно голяма степен за пермаментност на кризисните ситуации. Тя е налице тъй като самата глобализация и ускореното развитие на обществените отношения налагат сблъсък на идеи. Кризите се проявяват във всички сфери на обществения живот — политика, бизнес, култура, духовност. Перманентността на кризисните ситуации и най-вече тяхната непредсказуемост са именно едно от големите предизвикателства пред модерните корпоративни комуникации. За да бъде разбрано правилно това предизвикателство е необходимо преди това добре да се разбира същността на кризата. И така, кризата е събитие с динамична структура, която трудно може да бъде идентифицирана на публично равнище. Кризата настъпва неочаквано и от тази гледна точка е рисково явление.

По отношение на кризите и кризисните ситуации, задачата на корпоративните комуникации е не толкова да се предвижда кризата, колкото да се корегира нейната перманентност по посока на целенасочено и регулирано прекъсване.

Друга задача пред модерните корпоративни комуникации е установяване на параметрите на комуникационните канали. Тук се търси постигане на възможност за оптимизиране на механизмите на комуникационните канали. Става въпрос за реално изграждане на комуникационен мост между нестабилността и стабилността, наблюдавани в контекста на общественото развитие. Комуникационният мост по своята същност представлява овладяване на кризисните ситуации (на самата криза) чрез противопоставяне на стабилизиращи фактори на деконструктивните и стабилизиране на съществуващата информационна среда.

В заключение може да се каже, че целите и задачите на модерните корпоративни комуникации са ориентирани според разбирането за установяване на правила и норми, оценявани като верни според спецификата на глобализацията и демократичната норма. В този смисъл подходът, който се предлага от корпоративните комуникации е конструктивният подход, разбиран като израз на същността на политическата доктрина корпоративност.

 

 

Препоръчителна литература

1.     Барт Р., „Въображението на знака“, изд. „ЛИК“, С.,1991

2.     Бек У., „Световното рисково общество“, изд. „ЛИК“, С.,2001

3.     Бидерман Х., „Речник на символите“, изд. „РИВА“, С., 2003

4.     Бодуан Ж., „Управление на фирмения имидж“, изд. „ИНФА“, С., 2001

5.     Доганов Д., Палфи Ф., „Рекламата каквато е“, изд. „Принцепс“, С., 2000

6.     Елиаде М., „Образи и символи“, изд. „Прозорец“, С., 2002

7.     Иванов Д., „Виртуализация на обществото“, изд. СПБ, С., 1994

 


напред горе назад Обратно към: [Корпоративни комуникации][Николай Палашев][СЛОВОТО]

 

© Николай Палашев. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух