напред назад Обратно към: [Корпоративни комуникации][Николай Палашев][СЛОВОТО]



Контрол и трансформация на информационни масиви при модерните корпоративни комуникации


Демократичната норма и извоюваните основни ценности на съвременния свят налагат особено внимателно отношение към въпроса за информацията и нейното разпространение. Това обаче, съвсем не означава, че информационните потоци трябва да останат без контрол и култивиране. В противен случай твърде вероятно е да се създадат непоправими кризисни ситуации. Проблемът контрол и трансформация на информацията е пряко свързан и със стабилността и нестабилността на информационната среда. В този смисъл може да се говори за относителна сигурност на информационната среда. Тя винаги е ограничена темпорално /времево/. Ето защо степента на сигурност на информационната среда винаги и пряко е свързана с относителната стабилност на обществените процеси.

Като се има предвид казаното, относителната сигурност като процес може да се опише по следния начин:

ФАКТОРИТЕ (ПОЛИТИЧЕСКИ, ИКОНОМИЧЕСКИ, СОЦИАЛНИ И ПРИРОДНИ) ПРЯКО ВЪЗДЕЙСТВАТ ВЪРХУ ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ИНФОРМАЦИОННАТА СРЕДА, А ТЕ ОТ СВОЯ СТРАНА ОЧЕРТАВАТ СТЕПЕНТА НА СИГУРНОСТ И НЕСИГУРНОСТ НА ИНФОРМАЦИОННАТА СРЕДА.

Контролът на информацията е възможен само ако преди това се установят рамките на сигурността и несигурността на информационната среда. Ето какво представлява този контрол:

•        Овладяване на публичното и медийното пространства и лансиране на послания, формиращи позитивен имидж и установяване на обществени позиции. Тук преди всичко е необходимо да се предприеме поетапна работа с медиите, като те бъдат третирани ката медиатори. Основната цел е да се създаде стабилна информационна среда на базата на която да се изгради ефективен комуникационен канал между субекта и медиите. Особено важно е да се култивира функционалността на обратната връзка. Следва работа по овладяването на публичното и медийно пространство чрез механизма на регулярно и обосновано излъчване на информация за субекта. Този поток от информация не е задължително да третира само и единствено основната тема на комуникационната ситуация. Напротив, колкото по-обемни и разностранни са информационните масиви, толкова по-устойчиво става комуникационното присъствие на субекта.

Във връзка с овладяването на публичното и медийното пространства от голямо значение е използвания език. Конкретните езикови и изразни средства е необходимо да са адекватни на обществените нагласи и на тенденциите на протичащия корпоративно комуникационен процес. От една страна езикът не трябва да е вулгарно — агресивен, а от друга трябва да притежава необходимата степен експресивност. Тук е необходимо да се обърне и внимание на степента на глаголната температура (наситеността на речта с глаголи) , която е необходимо да подкрепя вушението за ангажираност, прозрачност и нормалност на извършващото се позициониране на корпоративния субект.

Друг важен момент е предприемането на изпреварващи комуникационни действия. Целта е да се отнеме инициативата на обекта на корпоративните комуникации. Такива изпреварващи действия могат да се осъществят под формата на пресконференции, публикации или участия в гледаемо време на електронните медии. На тази база може да се продължи работата по преобръщане на общественото мнение в полза на субекта.

•        Изграждане и провеждане на „бариерна“ корпоративна комуникация. Тази дейност може да се разглежда като задължителна за преодоляване на кризисни ситуации и при екстремно налагане на субекта в публичното пространство. Без провеждането й субектът не е в състояние да осъществи в пълнота програмата си по корпоративни комуникации.

Като първо ниво може да се определи изграждането на защитна медийна стена. На базата на изградения комуникационен канал се осъществява корекция на информацията от страна на субекта. Това се осъществява като към медиите се излъчва достатъчно и достоверна информация, но предварително „редактирана“ от субекта, който я изпраща.

Второто ниво представлява работата по реализиране на комуникационната конструкция информационна контраатака. Тя се гради преди всичко на факти и на предложената от субекта интепретация на тези факти. Тук особено важно е да се използват ефективно всички налични документи и публични изявления на авторитети или институции. Едновременно с това се провеждат комуникационни мероприятия с цел — противопоставяне на въздействието на авторитетите, защитаващи тезата на обекта на корппортивните комуникации. Това противопоставяне обаче, не трябва да се базира върху отрицанието, компроментирането и развитие на тезата за „антипода“. В този смисъл използваният език трябва да е умерен и в същото време експресивен.

Третото ниво е изграждане на идентификация, легитимация и институциализация на корпоративния субект. Тук стои въпросът за конструирането на публичната личност (лидера, представляващ публично корпоративния субект). Изграждането на неговия персонален образ е необходимо да съответства на изискванията за публична личност и до известна степен на харизматичността.

В рамките на изграждането и провеждането на бариерната корпоративна комуникация важно място има използването на механизмите на лобизма. Цели се постигане на по-висока степен на възприемане на корпоративния образ от обществеността.

•        Провеждане на имидж кампании. Този тип кампании имат за основна цел формирането на стобилна визия за субекта. Посоките в които това се осъществява са следните: 1/Налагане на наименование и марка на субекта; 2/ Лансиране в публичното пространство на извършвани от субекта социални дейности, включително и благотворителност; 3/ Организиране и провеждане на презентации на концепции, идеи, нова дейност или продукт. Провеждането на имидж кампании се осъществява чрез пряка работа с медиите. Спазва се принципът, че „Нищо не е действителен факт ако не е станало факт в медийното пространство“.

•        Провеждане на кампании за усвояване на нови публични позиции на субекта. Този тип корпоративно комуникационни кампании бележи окончателното навлизане на субекта в състояние на норма по отношение на информационната среда и позиционирането му като легитимен и институционализиран субект. Тук става въпрос за онзи момент от корпоративно комуникационния процес, при който може да се говори за преодоляване на рамката на дадена кризисна ситуация или тази на дадена комуникационна ситуация. След осъществяването на кампаниите за усвояване на нови публични позиции на субекта може да се счита, че напълно са изградени корпоративно комуникационните защитни механизми на субекта. Комуникационните канали с медиите и с другите участници в корпоративно комуникационния процес са напълно установени и са работещи.

•        Корпоративно комуникационна стабилизация. Това е моментът, при който субектът се намира в състояние на норма по отношение на публичното пространство. Характерно тук е това, че негативизмът и недоверието спрямо субекта са напълно елиминирани. Установена е комуникационно-информационна ниша в медийното пространство. Корпоративно комуникационните мероприятия се съсредоточават в обогатяването на корпоративната идентичност и институционализацията на субекта.

Трансформацията на информационните масиви е процес, при който от изключителна важност е боравенето с двузначността на информацията и възможността тя да се манипулира. Именно в този смисъл е необходимо да е налице стройна стратегия по корпоративни комуникации. Ето какво се преполага да се предприеме в това отношение:

•        Усъвършенстване на изградените до този момент комуникационни канали. В контекста на това се предприема подхода за персонална ангажираност на журналистите спрямо конкретната тема на комуникационната ситуация, както и към позиционирането на субекта.

•        Провеждане на активна комуникационна тактика по отношение на корекцията на информацията, отнасяща се до конкретната тема. Корпоративно комуникационните мероприятия са в посока на това информационната картина да стане адекватна среда за лансираната от субекта теза.

•        Активиране на лобистките кръгове и отделните лобисти. Тук важното е да се оформят тезите на субекта като значими за общественото развитие. Конкретната тема на комуникационната ситуация се превръща от частен случай в принципен.

•        Насищане на медийното пространство с вътрешна за субекта информация. Тук се постига ефектът на елеминиране на възможностите за манипулации по адрес на субекта.

•        Развиване на основната тема на комуникационната ситуация в различни по значение подтематични равнища. Така се постига отнемане на част от информационната територия на обекта на корпоративните комуникации.

•        Лансиране на позитиви за субекта. Тук се цели преодоляване на възможностите за персонифициране на информационния натиск спрямо субекта. Или с други думи елеминира се възможността евентуалните негативи на лидерите да се пренесат към корпоративния субект.

В заключение трябва да се подчертае, че професионалната работа по отношение на контрола и трансформирането на информацията е гаранция за ефективността на политиката по корпоративни комуникации. В резултат от добре проведена корпоративно комуникационна политика може да се очаква устойчиво позициониране на субекта в публичното пространство, а от тук и постигане на максимум цели.

 

 

Препоръчителна литература

1.     Дзъ С., „Изкуството на войната. За мениджъри“, изд. „Обсидиан“, С., 2002

2.     Джеймс Ф., „25 стъпки за въздействие и контрол над хората“, изд. „Аратрон“, С., 1997

3.     Еко У., „Трактат по обща семиотика“, изд. „Олсидиан“, С., 1993

4.     Льобон Г., „Психология на тълпите“, изд. УИ „Св. Кл.Охридски“, С., 1995

5.     Мартенс Г., „Умението да общуваме“, изд. „Пигмалион“, С., 1997

6.     Петев Т., „Публична комуникация и социална трансформация: комуникационни доминанти“, изд. УИ „Св.Кл.Охридски“, С., 2001

7.     Райков З., „PR — технология на успеха“, изд. „Дармон“, С., 2004

 


напред горе назад Обратно към: [Корпоративни комуникации][Николай Палашев][СЛОВОТО]

 

© Николай Палашев. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух