напред назад Обратно към: [Корпоративни комуникации][Николай Палашев][СЛОВОТО]



Комуникация в условията на криза


Когато се говори за кризисна ситуация винаги се има предвид такава ситуация, при която отношенията и връзките са с нарушена стабилност. Това означава, че налице е нарушен статус и нарушено статукво. От гледна точка на модерните корпоративни комуникации проблема кризисна ситуация винаги се разглежда на плоскостта на комуникационната култура. По своята същност тя представлява градивно съвместяване на особеностите на комуникацията и културата, разглеждани като социални феномени.

Кризисни ситуации възникват на базата на следните фактори:

1.     Междугрупови и междуличностни конфликти;

2.     Природни катаклизми;

3.     Осъществени необосновани рискови действия от страна на субектите;

4.     Нарушаване устойчивостта на ценностната система;

5.     Демографски проблеми;

6.     Нерегламентирани действия на полето на киберпространството;

7.     Войни, въоръжени конфликти, саботажи, терористични актове;

8.     Епидемии;

9.     Политически или икономически сътресения.

 

Известни са пет съвременни теории за кризата:

•        През 60-те години на ХХ век това е Масовата теория. Тук се акцентира върху особеното значение на масите по отношение степента на кризата.

•        През 70-те години на ХХ век това е Кризата на легитимността. В нея се акцентира върху проблемите на политическата легитимност и размиването на „дясното“ и „лявото“ в политическото (идеологическо) пространство.

•        През 90-те години на ХХ век това е Криза от свръхнатоварването. Тук като основен проблем се разглежда деконструкцията породена от индустриалното развитие и свързаните с това политически тежнения.

•        Пак през 90-те години на м.в. това е Криза на неуправляемостта. Тук акцентът пада върху недостатъчността във възможностите на политическата прослойка да дава решения за обществените проблеми.

•        И накрая, в началото на ХХІ век това е Кризата в постмодерната политика. Основният проблем тук е подронването на либерализма от активността на глобализиращият се гражданин.

Посочените пет теории за кризата представляват своеобразна визия за появилите се най-нови проблеми пред модерната цивилизация. Общият проблем при посочените теории е този, че те разглеждат кризата като фатално и непреодолимо състояние със съответните последици за общественото развитие. Това обаче, не може да се каже за модерните корпоративни комуникации, осъществяващи се според условията на доктрината корпоративност. Те разглеждат кризата като преодолимо състояние.

От гледна точка на теорията за модерните корпоративни комуникации кризисната ситуация представлява екстремално състояние на комуникацията и дестабилизиране на вътрешното състояние и структура на отделните субекти, като участници в обществения живот. Именно разгледано по този начин състоянието на криза подлежи на корекции, преоформяне и преодоляване, чрез използване на комуникационно моделиране. Като се има предвид това в основата на кризисната ситуация стои поведението на субекта и поведението на институциите.

 

Спецификата на различните по вид кризи налагат определянето на два вида кризисни ситуации:

1.     Реална кризисна ситуация. При този вид кризисна ситуация са налице действителни условия, които формират основата и рамките на кризата. Субектите и обектите на реалната кризисна ситуация са подложени на натиска на реални последици, които по своята същност са деконструктивни. Тук трябва да се отбележи, че медиите възприемат пасивно поведение, което по принцип е пречка пред нормализиране на корпоративно комуникационния процес и съответно към преодоляване на кризата. Подходът към това медиите да станат активни участници в комуникационния процес (т.е. да влязат в ролята на медиатори) е тотално насищане на публичното пространство с информация по отношение на тематиката на кризисната ситуация. Друга задача на модерните корпоративни комуникации при реална кризисна ситуация е субектът да успее да вземе инициативата на принципа на „Добрият съгрешил с признатия грях“. При условия, че медиите влязат в ролята си на медиатори, може да се смята, че са създадени условия за преодоляване на кризата.

2.     Преживявана кризисна ситуация. Характерното тук е това, че се наблюдава предварително изработен сценарий за създаване и протичане на кризата. Целта на кризата е ясно очертана и фиксирана във времето. Този тип кризисна ситуация се наблюдава тогава, когато основната задача е постигане на тесни корпоративни интереси. При преживявана кризисна ситуация медиите играят по-активна роля, тъй като е възможно те да са ангажирани с една или друга позиция или теза. Тук ролята на корпоративните комуникации е преди всичко да се овладее информационния поток, да се регламентират норми за комуникация и да се създаде комуникационен канал, при който е налице обратна връзка. Другата задача е медиите да се насочат извън рамките на информационната манипулация

Изводът, който може да се направи е, че в условията на несигурна информационна среда, независимо дали се наблюдава реална или преживявана кризисна ситуация, модерните корпоративни комуникации са в състояние да създадат условия и среда за тяхното преодоляване.

Като се има предвид казаното до тук могат да се определят следните типове кризисни ситуации:

•        Кризисна ситуация, при която субектът от криза влиза в норма. Една от основните причини, поради която един субект влиза в състояние на криза е страхът от възможността да се наруши балансът на силите в обществената система и така да се промени неговия статут. Този страх поражда действия и поведение, които всъщност дестабилизират обществената и информационната среда. Промяната на статуквото на субекта често пъти е предмет на осъществявана технология за създаване на криза. Тук, субектът предизвикал кризисната ситуация преди всичко използва наличния институционален имидж (основание за създаване на кризата се явява лансирането на тезата за „Враг №1“). В първоначалния етап от кризисната ситуация атакувания субект е в състояние единствено да предприеме пасивна комуникационна позиция. Единствената му възможност е да излъчва в публичното пространство оправдателни съобщения. Но от друга страна подобно комуникационно поведение води до стабилно навлизане на субекта в кризисната ситуация. На този етап субектът, създал кризата е в активна комуникационна позиция, което реално му дава възможност да владее по-голямата част от публичното и медийно пространства. След първоначалния етап съществуват два варианта на развитие на кризисната ситуация:

1.     Развитие, при което атакуваният субект предприема действия съобразно политиката по корпоративни комуникации. Противостоенето в рамките на кризисната ситуация се осъществява на комуникационно равнище. Налице е сблъсък на идеи и тези и именно това дава възможност за изравняване на позициите.

2.     Вторият вариант предполага атакуваният субект да не предприеме действия, основаващи се на политиката по моделни корпоративни комуникации. В този случай единственото което може да се очаква е трупане на негативи и изместване от публичното пространство. Последиците са — загуба на реални позиции в областта, в която субектът се развива.

От гледна точка на разбирането за доктрината корпоративност вторият посочен вариант може да се определи като неефективен по отношение развитието на субекта.

•        Кризисна ситуация при която субекта е в норма, влиза в криза и отново преминава в норма. Характерна особеност на този тип кризисна ситуация е това, че субектът вече веднъж е преминавал през състояние на криза. Това означава, че е изработил нагласи и притежава опитност по отношение на екстремалност на средата. Независимо от това състоянието на норма по принцип е с относителна стабилност. Колкото и добре да е проведена политиката по модерни корпоративни комуникации, това не е гаранция, че няма да се наруши в даден момент корпоративната стабилност.

За да се разбере спецификата но разглеждания тип кризисна ситуация, необходимо е да се спре вниманието върху факторите, които влияят върху дестабилизирането на състоянието норма. Тези фактори могат да се определят като външни и вътрешни.

 

Външни фактори:

—         Променена политическа обстановка и среда;

—         Променена икономическа обстановка и среда;

—         Изостряне на конкурентността;

—         Социални катаклизми;

—         Промени, наложени от глобализма;

—         Сблъсък на ценностни системи;

—         Природни катаклизми;

 

Вътрешни фактори:

—         Дестабилизация по отношение на мениджмънта на субекта;

—         Неспособност на ръководството да реагира адекватно на новопоявили се факти и събития;

—         Неспособност за иновация на тези и идеи;

—         Загуба на позиции следствие на непрофесионално отношение;

—         Необосновано навлизане в рискови ситуации;

—         Липса на контрол при реорганизация на вътрешно корпоративния ред;

—         Дестабилизация на субекта вследствие на проявена нелоялност и липса на корпоративна принадлежност.

Нарушаването на състояние на норма обикновено се формира при наличието и действието както на външните, така и на вътрешните фактори. Трябва да се отбележи, че в познатата практика не е отбелязан нито един случай, при който да се създаде кризисна ситуация при наличието само на един единствен фактор.

И накрая, необходимо е да се отбележи, че от особена важност е поведението на субекта след излизането от състоянието на криза, вследствие прилагането на стратегия и тактика по модерни корпоративни комуникации. Тук преди всичко е важно да се преосмисли преживяното, да се анализират реалиите и на тази база да се изгради нова политика по корпоративни комуникации. Във всеки случай тя трябва да обхваща затвърждаването на идентичността и институционализирането на субекта.

И отново е необходимо да се отбележи мястото и значението на медиите. Тяхната роля се изразява в това да променят спецификата си на преносители на информация и да станат медиатори.

 

 

Препоръчителна литература

1.     Василев Е., „Фирмена сигурност“, изд. „Труд“, С., 2000

2.     Видал Г., „Вечна война за вечен мир“, изд. „Анимар“, С., 2002

3.     Дарендорф Р., „След 1989 — морал, революция и гражданско общество“, изд. „Гражданин“, 2000

4.     Маер В., Шаров Л., „Митове и легенди на престъпния свят“, изд. „ЛИК“, С., 1997

5.     Райков З., „Корпоративен гражданин“, изд. „Дармон“, С., 2004

6.     Тибълс Дж., „Най-големите гафове в бизнеса“, изд. „ВН“, С., 2003

 


напред горе назад Обратно към: [Корпоративни комуникации][Николай Палашев][СЛОВОТО]

 

© Николай Палашев. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух