напред назад Обратно към: [Корпоративни комуникации][Николай Палашев][СЛОВОТО]



Информационни конструкции при модерните корпоративни комуникации


В условията на глобализиращия се свят и различните по вид и форма интеграционни процеси въпросът за модернизирането и еманципирането на обществените комуникации се очертава като един от кардиналните. Комуникацията вече далеч не е ограничена в рамките на книжнината и това я прави още по-податлива на несигурността на информационната среда. Като се има предвид, че днешното развитие на човешката цивилизация се характеризира и от сблъсъка между отделните ценностни системи, комуникацията придобива особено значение при решаването на конфликтите и търсенето на пътища за съвместяване на интересите. Затова и обществените комуникации, неразделна част от които са модерните корпоративни комуникации, търсят и намират своята основа преди всичко на духовно равнище. Именно това дава основание да се предполага, че въпросът за информационните конструкции се оказва решаващ при реалното осъществяване на комуникация. Нещо повече, ако през миналия век обществените комуникации използваха даденостите, предлагани от идеологиите, то днес това се оказва недостатъчно. Модерната комуникация търси прагматичните решения и затова може да се каже, че се основава върху тезите на доктрината корпоративност. Доктрина, която предполага система от отношения и връзки, базиращи се върху кооптирането на интересите. Оттук и наименованието на характерната за нея комуникация се наименова „корпоративна“, а нейния субект — „корпоративен“.

По своята същност информационните конструкции, разглеждани според нормите и условията на модерните корпоративни комуникации, представляват израз на комуникационната система, изграждана върху работещи и двупосочни комуникационни канали. Те от своя страна не биха могли да бъдат ефективни, ако не е налице преди всичко взаимна лоялност между медиите и отделните корпоративни субекти. Тази лоялност е валидна единствено при условие, че както медиите, разглеждани като медиатори, така и корпоративните субекти са участници в корпоративно комуникационния процес. В този смисъл е наложително установяването и усъвършенстването на правила, отнасящи се до готовността за комуникация. Те включват: 1/ осигуряване на технически средства за комуникация; 2/ оторизиране на лица за комуникационна връзка; 3/ регламентиране на начините и формите на комуникацията; 4/ спазване на нормите на комуникационната култура; 5/ взаимно уважение по отношение на стремежа за отстояване на интересите; 6/ възприемане на медиите като медиатори; 7/ психологическа готовност за приемане на допустимия компромис като гаранция за превантивност спрямо евентуалното възникване на кризи.

В резултат на спазването на посочените по-горе правила може да се очаква следното:

•   Медиите отварят собственото си информационно пространство за тезите на корпоративния субект;

•   Налице е регламент при предаването и приемането на информационните масиви;

•   Съществува реална възможност за пълнота на внушенията от страна на корпоративния субект и същевременно — осигуряване на достатъчен достъп за лансираната информация от страна на аудиторията и останалите участници в корпоративно комуникационния процес;

•   Лансираните идеи и тези носят характеристиките отговорност, достоверност и персонификация, като това се възприема безкритично от страна на приемащите информацията;

•   Установяват се комуникационни норми, при които реално се осъществява пренос на авторитет към корпоративния субект.

 

Постигането на описаните резултати дава възможност за изграждането на стабилни и градивни информационни конструкции. И тук един от най-важните проблеми е този за Синдрома „Изхабяване на информационния материал“. Става въпрос за създаването на такива условия и корекция на информационната среда, при които информационното напрежение (особено в случаите на кризисни ситуации) фактически се прехвърля от субекта на корпоративните комуникации към техния обект.

В контекста на корпоративно комуникационния процес, в повечето случаи обектът се стреми към непрекъснато поддържане на информационния интерес спрямо себе си. Това му е необходимо, тъй като в противен случай той попада в зоната на информационната и комуникационна пасивност. На практика това означава не друго, а невъзможност да продължи да осъществява целите си. В тези случаи информационните конструкции стават не само нестабилни, но и във времето изчерпват своя ресурс.

Като се има предвид това, може да се каже, че при естествено състояние на корпоративно комуникационния процес, комуникационното развитие следва да се опише чрез следната графика:

Графика

 

Докато при състояние на изчерпан информационен ресурс графиката се променя по следния начин:

Графика

 

Корпоративният субект стига до нулева комуникационна активност, с което и престава да бъде активен и реален участник в корпоративно комуникационния процес. От своя страна това означава единствено, че субектът практически излиза извън обществените реалии.

За да бъдат ефективни, информационните конструкции е необходимо да притежават адаптивност спрямо характеристиките на комуникационните канали. Израз на тази адаптивност представлява моделирането им. Тук от особена важност е изграждането на психологическите „стени“ на комуникационните канали. Когато говорим за психологически „стени“ е необходимо да се знае, че всъщност те представляват една своеобразна, мобилна компилация между психологията на медиите, психологическата готовност на корпоративния субект за комуникация и капацитета на възприемчивост по отношение на информационните масиви. Съвместимостта на тези елементи води до това комуникационните канали да представляват развиваща се градивно и самоподдържаща се система.

Основната цел при изграждането на психологическите „стени“ на комуникационните канали е да се постига във възможно най-голяма пълнота контрол върху количеството и качеството на информацията. Именно в този смисъл психологическите „стени“ притежават способността да се „стесняват“ или да се „разширяват“ в зависимост от конкретните условия и състояние на информационната среда и така да променят адекватно параметрите на самите комуникационни канали. По този начин се определя и степента на пропускателната способност, чрез която всъщност се осъществява и самият информационен контрол. Като се има предвид всичко това, психологическите „стени“ имат следното фактическо изражение:

•   Преднамерено и контролирано създаване на чувство за вина и несигурност в излъчващия или в приемащия информацията;

•   Създаване на среда и условия за налагане на автоцензура на базата на психологически и морални задръжки, при което се осъществява контролирана медийна интерпретация на информационните масиви;

•   Предварителна обработка на информационната среда, включително и на мнението на широката аудитория. Цели се по-голяма възприемчивост на лансираните в публичното пространство идеи и тези.

Моделирането на комуникационните канали по посока на „стесняването“ или „разширяването“ на психологическите „стени“ всъщност представлява комуникационен механизъм в рамките на дадена корпоративно комуникационна стратегия. И в този смисъл тяхното въздействие върху корпоративно комуникационния процес е пряко свързано с ефективността на информационните конструкции. Това е особено валидно, когато е налице криза. Именно в рамките на една кризисна ситуация, информационните конструкции проявяват способността си да коригират лабилността на информационната среда. В зависимост от степента на лабилност на информационната среда се определя и необходимостта от по-висока или по-ниска плътност на информационните конструкции. Значителен дял тук имат използваните символи и организацията им в система. В този смисъл не би могло да се изграждат ефективни информационни конструкции , ако не се има предвид мястото и значението на символите.

Очевидна истина е, че целия ни живот е изпълнен от символи. Те ни заобикалят от всички посоки и са във всички сфери на обществения живот. Като започнем от най-очевидните — тези на политическите организации и бизнес структурите и стигнем до всеизвестните търговски марки, тотално навлезли в ежедневието ни. Без съмнение те влияят върху начина ни на мислене, а оттук и на поведението ни в обществото. И ако засега може да оставим настрана въпроса за влиянието на символите върху мисленето, взимането на решения и конкретните действия, то от гледна точка на значението на информационните конструкции за модерната обществена комуникация, зад символите всъщност се крие самата същност на съществуването на корпоративните субекти. В този смисъл системата от символи, както и всеки един символ сам по себе си, представлява видимото отражение на невидимото — желанието максимално да се постигат онези цели, които в повечето случаи са скрити зад публично декларираното. Така символите се превръщат в мотив за комуникация. Заедно с това символите са именно тези информационни знаци, които идентифицират корпоративните субекти по един неоспорим начин и така се оказват неделима част от основата за изграждане на информационни конструкции. Постига се и още един комуникационен ефект — налагане на воля без използване на насилие във всички познати негови изражения. По този начин символът работи в посока на обединение на способности, възможности и средства. В този смисъл без съмнение целенасоченото и контролирано използване на системата от символи се оказва и гаранция за съществуването на информационните конструкции в рамките на безкнижната комуникация. Използването на различните по вид и форма символи всъщност характеризират и отделните типове информационни конструкции.

От гледна точка на модерните корпоративни комуникации, развиващи се според нормите и условията на доктрината корпоративност, могат да се опишат няколко основни типа информационни конструкции:

•   Информационна конструкция на отворените комуникационни системи. Този тип информационни конструкции е характерен за провежданите комуникационни стратегии и тактики, познати под наименованието „Отворени врати“. Тук става въпрос, преди всичко, за осигуряване на възможност за медиите да имат достатъчен достъп до информация. Практически това означава, корпоративният субект не само да предоставя регламентирано исканата от медиите информация, отнасяща се до него самия и неговата дейност, но и сам да търси комуникационни възможности да излъчва информация чрез медиите, разбирани като медиатори. Налице е неограничен, но същевременно и контролиран достъп на медиите до представителите на корпоративния субект. Тук ефектът, който се търси е персонифицирането на самия корпоративен субект чрез спецификата на корпоративните лица. По този начин се постига ефективност и по отношение на превантивността и по отношение на възникналите или възникващите слухове и инсинуации, които задължително работят в негативна посока за корпоративния субект. В резултат на използването на този тип информационни конструкции се постигат следните резултати: 1/ Напълно се изгражда комуникационен канал между корпоративния субект и медиите; 2/ преодоляват се напълно възможните негативни тенденции по отношение на позиционирането на корпоративния субект в публичното и медийно пространства; 3/ утвърждава се регулярното присъствие на корпоративния субект в публичното пространство, което от своя страна е основа за неговото институционализиране.

•   Идентифицираща информационна конструкция. Основната цел на този тип информационна конструкция е осъществяване и налагане на корпоративната идентичност. След като се изгради напълно положителен корпоративен имидж, започва процес на пренос на авторитет. Особено важно място тук имат символите, тъй като те преминават на една качествено нова степен на въздействие, а именно — създават мотив и основание за комуникация. Вграждането им в провежданите комуникационни стратегии и кампании довежда до фиксиране на корпоративния образ в публичното пространство. Наред с работата по символистичната идентификация на корпоративния субект е важно осъществяването и на такива релации с външния свят, които да позволят на субекта да отстоява идеите, тезите и интересите си без да разширява прекалено границите на допустимия компромис. Или с други думи тук става въпрос за институционализирането на корпоративния субект. Именно идентифициращата информационна конструкция дава възможност корпоративния субект да премине на ново ниво по отношение на публичното пространство — постигане на стабилност и значимост. А като краен резултат от прилагането на идентифициращата информационна конструкция корпоративният субект се възприема от външния свят за легитимен. От своя страна корпоративната легитимност дава възможност целите му да са реално осъществими с достатъчно висок процент на сигурност и успеваемост.

•   Информационна конструкция „Корпоративния АЗ“. Този тип информационна конструкция се занимава преди всичко с проблемите на усвояването на информационните ниши. Заемането им има следните характеристики: 1/ наличност на ясна и установена корпоративна идентичност; 2/ изграден положителен корпоративен имидж; 3/ трайно установен комуникационен канал с медиите; 4/ постоянно присъствие на корпоративния субект в медийното и публичното пространства; 5/ развиващо се в градивна посока влияние на корпоративния субект върху общественото мнение и обществените процеси. В резултат на оптималното използване на информационната конструкция „Корпоративното АЗ“ един корпоративен субект е възможно да се наложи именно като институция. На практика това означава да се изпълнят следните условия: 1/ ясно желание за диалог; 2/ инициатива за участие в обществено значими процеси и събития; 3/ даване на конструктивни предложения по отношение на важни за обществото проблеми; 4/ поддържани на официални и регламентирани контакти с останалите институции. В резултат на всичко това корпоративният авторитет е постигнат.

Работата по изграждането и оптималното използване на информационните конструкции при безкнижната комуникация, всъщност представлява материализиран израз на прагматизма. Без съмнение днес именно прагматизмът е този който успешно заменя идеологиите и битуващите до скоро схоластични разбирания за развитието на света и човека. В този смисъл информационните конструкции са тези, които дават възможности не само да осъществяваме по-ефективна комуникация, но и да се стига до верните решения при постигане на целите и интересите.

 

Препоръчителна литература

1.        Боббио Н., „Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение“, изд. ЛИК, С., 2001

2.        Елиаде М., „Образи и символи“, изд. „Прозорец“, С., 2003

3.        Турен А., „Що е демокрация?“, изд. „Колинс 5“, С., 1994

4.        Фотев Г., „Криза на легитимността“, изд. „Св. Кл. Охридски“,С., 1999

5.        Янарас Хр., „Кризата като предизвикателство“, изд. ЛИК, С., 2002

 


напред горе назад Обратно към: [Корпоративни комуникации][Николай Палашев][СЛОВОТО]

 

© Николай Палашев. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух