напред назад Обратно към: [Корпоративни комуникации][Николай Палашев][СЛОВОТО]



Разграждане на имиджа, изчерпване на властовия ресурс и институционалния авторитет


От гледна точка на корпоративните комуникации, случаите с т.нар. „приятелски кръгове“ „Олимп“ и „Орион“ са типични за нарушаването на принципите на комуникация. Налице е реална кризисна ситуация. Именно след краха на публичния образ на двата „приятелски“ кръга започва и политическия срив на публичния образ на политическите лица, пряко свързвани с тях. Последиците са, че политически лидери (Жан Виденов, Иван Костов) остават без защитна информационна и комуникационна възможност за реакция и търпят поредица обвинения и съответно негативи в публичното пространство. Всъщност това се оказва и една от основната причина двамата политически лидери да са без възможности за по-нататъшна, стабилна и перспективна политическа реализация.

При случаите с „Орион“ и „Олимп“ се наблюдава пълна липса на работа по корпоративни комуникации. Разчита се на временния политически авторитет на политическите лица. В публичното пространство се получава ефектът на смесване и прехвърляне на негативен имидж. Това довежда единствено до затвърждаване на кризисната ситуация.

Двете икономически образувания разчитат единствено на политическата подкрепа и не само не търсят комуникация с обществото и отделните обществени, икономически и политически структури и медиите, но и съзнателно странят от диалог. От гледна точка на създаването им средата, в която действат и основните им цели поведението им е разбираемо И при двете бизнес структури става въпрос преди всичко за „осребряване на политическата власт“.

Кои са основните характерни черти на „приятелските“ кръгове „Орион“ и „Олимп“, според визията за тях в публичното и медийното пространство:

— Създават се на базата на усвоена политическа власт (в единия случай от страна на БСП (при Жан Виденов), а в другия — от СДС (при Иван Костов);

— Усвояват бизнес пространства по линия на бързо възвръщаема печалба. Допуска се сблъсък на интереси с останалите участници в икономическия живот на страната;

— Създават „черни“ каси, които пряко обслужват партийни лидери и частично, партийни интереси (според съмнения изложени в пресата);

— Чрез властови механизми се отнема бизнесът на други бизнес субекти, като всяко едно такова действие се „облича“ в законова норма. Налице е злоупотреба с власт;

— Съществуването и действията им се обгръщат с определена степен на „тайнственост“. В този смисъл се прави опит да се внуши, че те са „недосегаеми“;

— Проявяват демонстративна враждебност спрямо медиите.

 

Характерно за „Орион“ и „Олимп“ е и това, че наименованията им се дават именно от медиите. Това е доказателство, че налице е нарушена или липсваща комуникация.

 

„Орион“

„Приятелският“ кръг „Орион“ се създава в началото на управлението на кабинета „Виденов“. Редица политическите анализатори твърдят, че „кръгът“ е бил създаден още преди да се сформира правителството на БСП. Още тук е заложена невъзможността да се провежда комуникация в норма, като начин за позициониране в публичното пространство по един възприемчив за обществото начин.

В самото начало на дейността на „Орион“ медиите са склонни да минимализират значението му, както и подозираните, нерегламентираните бизнес апетити. Това поведение на медиите е обяснимо от гледна точка на влиянието на авторитета на усвоената власт. Анализите, посветени на групировката, водят до извода, че липсата на работа по корпоративни комуникации при „Орион“ довежда до ефекта на насищане на медийното пространство с негативна информация. Тя е неконтролируема от страна на субекта („Орион“) и довежда до негативно отражение върху дейността му и бъдещото му съществуване. На практика кризисната ситуация, в която попада „Орион“ в първоначалния си етап (в началото на управлението на БСП) е преживявана, а впоследствие и — реална криза. Основен акцент в кризисната ситуация са обвиненията в липса на морал. Нещо, към което обществото е особено чувствително. Следва консумиране на политически негативи, отразили се по-късно и спрямо политическата дейност на БСП. В началото на този процес, втората по сила политическа сила СДС използва натрупаните от БСП негативи в своя полза. Така кризисната ситуация довела до провал на авторитета (на БСП) при липса на работа по корпоративни комуникации се използва именно чрез методите на корпоративните комуникации от политическия опонент (СДС). Разбира се, това не пречи по-късно на СДС да повтори идентично грешката на БСП със създаването на „приятелския“ кръг „Олимп“ и с отказа си да провежда политика по корпоративни комуникации.

За краха на групировката „Орион“, според повечето от изследователите на подобни процеси при преходните общества се сочат следните причини:

— Ограниченост на политическа подкрепа. Липсва в цялост поддръжка на политическата сила.

— Липса на бизнес политика по смисъла на общоприетите правила.

— Липса на политика по корпоративни комуникации. Нещо повече — липса на каквато и да било адекватна медийна политика.

Последното води и до редица проблеми пред политическата сила, идентифицираната с „приятелския“ кръг. Един от тях е нарушеният образ на социална партия. Впоследствие се налага БСП да пристъпи към изискващи време и трудоемки мерки във възстановяването на имиджа си. От гледна точка на конкретната политическа ситуация, натрупаните негативи в общественото съзнание, представянето на БСП като партия на широките народни слоеве се налага изграждането на качествено нова информационна среда. И тъй като не е налице достатъчна дистанция на времето, се оказва невъзможно да се работи по цялостния образ на партията. Започва търсене на нов имиджов носител. В рамките на тази концепция се налагат два основни сегмента, донякъде осъществени във времето:

А/ „Добрата лява група“.

Започва лансиране на тезата, че съществува „добра лява група“, като реалия, и се състои от „неопетнени“, водещи политически фигури. На тази база се пропагандира, че в рамките на партията има хора, които са отишли по-далеч в мисленето си от своите съпартийци. Всичко това се основава на адекватна публична и медийна политика, като се използват всички лостове, които са характерни за политическата дейност и в частност от състоянието на политическата сила в опозиция. Използват се всички носители на съвременното политическо битие: присъединяването към НАТО; присъединяването към ЕС; тезата „България — фактор на стабилизация“ и т.н. Особено характерно за този сегмент е оформянето на визия за очаквания образ от обществото. Това означава формиране и адекватно налагане на мнение от страна на обществото спрямо „добрата група“ базирано на очаквано поведение на тази група. В периода 2001-2003 г. това е премереният и в рамките на новата европейска култура национализъм (Заб. Някои автори предпочитат термина „патриотизъм“).

По този начин провежданата политика по корпоративни комуникации постига ефекта на утвърждаващо се обществено мнение, че реално съществува „добра лява група“, която вече е в състояние да работи за националния интерес. В рамките на този национален интерес, част от обществото вижда и образа на партията на „широките народни“ слоеве.

Б/ „Човешки образ на водещите политически фигури“

Основният момент при този втори сегмент е внушението, че членовете на „добрата лява група“ не са многобройни. Търси се преди всичко ефектът на обособената персонална отговорност пред обществото. В този смисъл, работата по корпоративни комуникации се съсредоточава в налагането в публичното и медийно пространство на внушението, че всеки един от членовете на групата е безспорен авторитет в различни области, не е конфликтен политик, но в същото време не е и пасивен по отношение на важните обществени проблеми. По отношение на персоналните медийни прояви, се налага виждането, че не партийната оцветеност е най-важната, а споделеният принцип „По-малко критики, повече работа.“

 

Без съмнение, липсата на работа по корпоративни комуникации в периода на обвързаност на БСП с кръга „Орион“ довежда до тежки имиджови последици за партията. Включително и до нарушаване на комуникационния статут партия-общество. И обратно, провеждането на адекватна политика по корпоративни комуникации след краха на групировката от страна на лявата партия води до, макар и изискващо време, стабилизиране на статута партия-общество. На практика са елиминирани факторите, формиращи кризисна ситуация:

—       липсата на комуникативност между субектите;

—       грешки при менажирането на управленския процес;

—       неяснота на намеренията и действията, според гледната точка на медиите;

—       изчерпване на неприкосновеността на авторитета на държавните институции и техните временни представители;

—       отказ от граждански контрол върху действията и позициите на субекта (в конкретния случай БСП).

 

„Олимп“

Идентично на кръга „Орион“ се създава и „приятелският“ кръг „Олимп“. И в този случай се спазва принципът — Създаване на бизнес структури, които обслужват овластените и се осребрява консумацията на власт.

За разлика от „Орион“, обаче, при „Олимп“ се наблюдава в много по-голяма степен агресивност при намеренията и действията. Този характерен за групировката признак всъщност в най-голяма степен влияе върху по-нататъшното отношение и съответно публично и медийно рамкиране на „Олимп“. От гледна точка на състоянието и основните белези на партията (в конкретния случай СДС под ръководството на Иван Костов), това не само е обяснимо, но и логично. СДС идва на власт чрез изключително агресивни методи. Използва се нарасналото, в този период, обществено недоволство от критичното икономическо и социално положение, вследствие на управлението на кабинета „Виденов“. Затова и политическата агресивност на СДС не буди в обществото тревога.

Използването единствено на политическа пропаганда на практика се елиминира възможността за критики. За самата партия може да се твърди, че се наблюдава липса на политика по корпоративни комуникации, въпреки че е налице пресцентър, който все пак спазва и прилага някои от основните принципи на политиката по PR. Липсва, обаче, желание за реален диалог с обществото и отделните организации и институции. Изказът на партията е изказ на диктата, което естествено рефлектира и върху изказа по отношение на „приятелския“ кръг „Олимп“. На практика комуникационната връзка е едностранна — от политическата сила към обществото, но не и обратното. Медиите остават в положението на отразители на събитията. Отношението към тях, от страна на управляващата партия, е поведение на ментор. Медиите не са и в естествената си роля на медиатори. Нарушава се комуникационният процес и това води до невъзможност за провеждане на политика по корпоративни комуникации.

В така създалата се информационна среда започва и битуването на „приятелския“ кръг „Олимп“. В публичното и медийното пространство ясна визия за него няма или ако има наченки за това, то те са с неясни контури и на втори информационен план. Политическата сила прави опит да представи създаването и действията на „Олимп“ като даденост, като нещо, което априори е приемлив за обществото факт. В пропагандната стратегия на партията се включва абсолютната невъзможност за критики по отношение на каквато и да било официална връзка между партията и „приятелския“ кръг. Това още повече задълбочава подозрителността на обществото и се отразява в негативно отношение.

В самото начало на разглеждания период (1997-2001 г.), като се използва успехът на политическата сила, спечелила изборите, създаването и първоначалните действия на „Олимп“ остават извън общественото внимание. За сметка на това, на базата на властовия ресурс, политическата сила започва да лансира тезата за националния „Враг №1“ (в лицето на „Мултигруп“). Започва т.нар. от медиите „Войната на Костов с „Мулти“. Целите са четири: 1/ Създаване на впечатление за правилност на водената политика; 2/ Създаване на информационен комфорт за новосъздадената групировка „Олимп“ ; 3/ Информационно обезпечаване на действията срещу „Враг №1“ с основна цел освобождаване на бизнес пространство за „Олимп“ и 4/ Отклоняване на общественото внимание от управленските действия на овластената партия и тези на „Олимп“.

В поредицата от публикувани материали в медиите за групировката „Олимп“ се дава ясна картина за осъществяване на принципа: Създаване на бизнес структури, които обслужват овластените и осребряват консумацията на властта. Абсолютно същият процес се наблюдава и при политико-икономическия тандем „БСП — „Орион“.

Къде е липсата на разбирането за необходимостта от работа по корпоративни комуникации?

На първо място това е невъзможността да се изгради мит за персоната, който да е логичен и да е възприемчив от обществото. На второ място, това е невъзможността да се изградят информационни бариери по отношение свързването на представителя на висшата държавна власт /министър-председателя Иван Костов/ с новопоявилия се „бизнесмен от голям калибър“. И не на последно място, това е отсъствието на функциониращи комуникационни канали между „Олимп“ и обществото, между „Олимп“ и медиите.

Липсата на политика по корпоративни комуникации води до недостатъчност на развиваните от управляващите / и „Олимп“/ тези за нормалност на бизнеса на „Олимп“. Нещо повече — стига се до ситуация, при която като цяло информационната среда е напълно дебалансирана. Факторите, формиращи кризисната ситуация се натрупват в прогресия и създават впечатлението за информационна анархия. Разбира се, ако това се отнасяше единствено до основните участници в събитията би могло да се възприеме като частен случай. Въпросът е, че случващото се започва пряко да влияе негативно върху обществото и още по-лошо — върху обществените процеси. Създава се впечатлението за несигурност, за неспособност за добро управление, за липса на надежда за социална перспектива.

Изводът, който може да се направи е, че през разглеждания период се открояват следните основни моменти:

— Дебалансирана информационна среда;

— Възходяща линия на развитието на кризисната ситуация;

— Нарушаване на корпоративния имидж на субекта (както на овластената партия, така и на „Олимп“).

Едностранчивото използване на политическата пропаганда и традиционния PR и липсата на политика по корпоративни комуникации води до информационен спад . Той, естествено, започва да влияе не само негативно върху обществените процеси, но и върху бъдещото развитие на политическата сила (СДС). Ето защо последвалите събития за синята партия са повече от логични: загуба на изборите, вътрешно-партийни междуособици, възможност за разцепление на партията, което, както е известно, се и случва.

 

Липсата на работа по корпоративни комуникации при случая „Олимп“ довежда до следните непоправими и негативни последици:

—       Групировката „Олимп“ „изчезва“ от публичното и бизнес пространството след като СДС пада от власт;

—       Имиджът на партията (СДС) като партия-носител на демократичното начало и модерната политика е напълно разрушен;

—       Обществото като цяло е разочаровано и е загубило част от надеждата си за нормален живот;

—       Дебалансиране на дясното политическо пространство.

 

Двата случая с групировките „Орион“ и „Олимп“ са знакови по отношение на причините, които могат да доведат до разграждане на имидж, изчерпване на властовия ресурс и институционалния авторитет.

 


напред горе назад Обратно към: [Корпоративни комуникации][Николай Палашев][СЛОВОТО]

 

© Николай Палашев. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух