напред назад Обратно към: [Николай Палашев][СЛОВОТО]



Влияния на ток-шоу публицистичните телевизионни предавания върху формиране на културологични модели


Устойчивостта и градивността на културологичните модели, разположени в цивилизационния контекст, се явяват като един от определящите фактори за самото общественото развитие. Припознатите ценности и тяхната йерархична подредба не само са мерило за човешкото, социално и културно значение на субектите, но и дават архитектурата на индивидуалната мотивация и тази на обществото по посока на възприемането на действителността, като проекция на миналото, настоящето и бъдещето.

Трансформациите на общественото устройство, наблюдавани през 90-те години на 20 в. и продължаващи сега, налагат пред съвременния човек перспективата да осъществява своите цели и надежди, да отстоява своите интереси в условията на перманентна криза. Наблюдаваме криза в доверията, криза на институционалността, криза на елитите, криза на ценностните системи, криза на политическите доктрини и въобще криза на битието и духа. Тези видове кризи са с особена интензивност при т. нар. "нови" демокрации, за които две от основните характерни черти са неустановена ценностна система и развиваща се медийна система и медии (Палашев, Н., "Корпоративни комуникации", 2006).

В палитрата на проявяващите се кризи може да се отличи кризата на идеалите. Особеното при този тип криза е това, че ако тя не бъде преодоляна, то единственият очакван резултат може да е регрес на общественото развитие по отношение на основанието за градивност. Има се предвид и това, че идеологиите и религиите, в контекста на модерността, не са в състояние да развиват доверия в предлаганата от тях система на идеалите. Заедно с това трябва да се има предвид и нарушеният баланс на триединството дух-интелект-материя, в полза на материята, вследствие на хипер - развитието в рамките на технологичната ера. В частност може да се посочи и пробламът с липсата на достатъчност при управлението на информацията и появяващите се деформации на комуникационния процес в рамките на информационното общество. Всичко това в крайна сметка води до едно от проявленията на проявяващия се обществен регрес, а именно в образуването на духовни гета.

Сблъсъкът на ценности и интереси, и липсата на политически механизми регресът да бъде преодоляван безконфликтно е фундаментът, върху който духовните гета се формират. Характерно за тях е: Разпад на ценностната система на статуквото; Пренареждане на ценностната йерархия (б.а. Като това пренареждане е на базата на реален стандарт на живот, обикновено под равнището на представата за достоен живот); Формиране на културологични нагласи на базата на квази ценности; Установяване на психология на пасивността; Отказ от желание да се постигат надежди и Липса на воля да се противостои на индоктринирането (б.а. Всъщност “индоктринирането", като процес на системно натрапване на чужди, външни мисли чрез прогонване на автентичните води до фактически отказ от взимане на решения за собствената съдба).

Анализът на спецификата на тези основни, характерни черти на духовните гета водят до извода, че комуникацията им с останалия свят е с нарушена ритмика и затруднена обратна връзка. Комуникационната връзка често липсва и поради това, че елитите са неспособни да излязат от собствената си самодостатъчност и да преведат идеите си за общественото развитие дотолкова, доколкото ги имат. Основният проблем тук е, че новите и прогресивни идеи за управление на общественото развитие просто не достигат до територията на духовните гета. Или ако достигат, то те представляват изкривена и профанизирана визия за настоящето и бъдещето. Едно конкретно проявление на това е честата липса на ефективно осъществяване на непосредствените връзки при демократичната система. Нарушените обществени комуникации пречат за това да се разбере какво мисли другият по даден въпрос и дали другото мнение съвпада или не с мнението на останалите. Все по-сериозен се оказва и въпросът за фактическото осъществяване на демокрацията, основаващо се на това, управленските решения на политическите елити по важни обществени въпроси да се взимат след като предварително е чута и отчетена обществена воля, изразяваща се чрез нагласите на мнозинството. При това разглеждани в ролята им на медиатори. Под определението медиатори не следва да се разбира единствено възможността им да са обществени посредници. По-скоро медиите като медиатори представляват равнопоставени и равноправни участници в обществения комуникационен процес. Така, те са в състояние не само да влияят, но и да взимат страна по една или друга обществено значима тема. А това означава, че медиите се самоопределят като политически субект, защитаващи собствените си корпоративни интереси и ценности.

Претенцията на модерните медии, особено тези на електронните медии и конкретно чрез набиращите влияние ток-шоу публицистичните телевизионни предавания, (б.а. В българското медийно пространство такъв тип предавания са "Пирамида" (bTV), "Сблъсък" (bTV), "Отечествен фронт" (NOVA TV). Могат да бъдат прибавени и т. нар. "сутрешни блокове" на телевизиите, при известна уговорка за достоверността на институционалното представителство) да бъдат равнопоставени и равностойни участници в обществените процеси, да формират нагласи, да коригират политики и да налагат начин на мислене, се оказва не просто реална, но и влиятелна. В контекста на информационното общество електронните медии успяват да създават такива комуникационни и информационни форми, които използвайки обществените желания и надежди, да сътворяват нови реалности. А спецификата на тези нови реалности дават основа за създаване на нови обществени роли, както на отделния индивид, така и на корпоративните субекти. Но това съвсем не означава, че в рамките на тези нови реалности обществените желания и надежди са постижими и осъществими. Прибавя се и фактът, че другите две роли на медиите, а именно - преносители на информация и трансформатори на информация все повече се оказват неустойчиви по отношение на модерното медийно пространство. Тук е основанието, което имат предвид изследователи като Стенли Фиш да поддържат становището, че обективността при публичното говорене е не просто относителна, но и в повечето случаи не съществувала (Фиш, С., "Няма такова нещо като свободното слово...и това е добре", 2003). Във всеки случай е налице опитът да се замести необходимата обективност, която по своята същност е задължителен елемент на обществената комуникация.

При обществените комуникации, особено в сферата на политическото говорене, електронните медиите все по-често търсят атрактивни форми, чрез които да привлекат по-широк кръг публики. От една страна това е от значение за разширяване на възможностите по линия на рекламата, като източник на пряко финансиране, а от друга е търсенето на нови полета за влияние върху общественото мислене и мнение, като начин за увеличаване на реален властови ресурс. Това влияние вече не представлява познатият опит да се постигат кратковременни и ограничени целеви резултати за промяна или затвърждаване на конкретна нагласа по конкретен обществен проблем. Търси се ефектът от приемането на устойчиви във времето нагласи, създадени на базата на предварително заложени параметри на политически формули. Постигането на този ефект е пряко свързан с характеристиките на ток-шоу публицистичните телевизионни предавания. При всички случаи те могат да се определят като директна и непосредствена изява на медиите, разбирани като медиатори. От гледна точка на комуникационното моделиране, този тип предавания се налага в редица европейските страни, при наличие на относителни различия в детайлите, отнасящи се до отчитането на спецификата на националните аудитории.

Формално погледнато ток-шоу публицистичните предавания декларират, че предоставят поле за изказ на различни мнения и отстояване на различни тези. Това първо впечатление се затвърждава и от факта, че в този тип предавания участниците са винаги повече от един, а това внушава чувството за обективност на самата медия. Нещо повече, водещите на този тип предавания обикновено демонстрират отказ да вземат страна в даден диспут, като с това още веднъж потвърждават нагласата на аудиторията, че обективността, сериозността и достоверността на всичко, което се случва и изрича е гарантирано, като истина от последна инстанция. И накрая идва ред на илюзията, че самата аудитория е активен и равнопоставен участник в диспутите.

За да може правилно да бъде разбран комуникационният проблем, отнасящ се до ток-шоу публицистичните телевизионни предавания по отношение на адекватността на модерната обществена комуникация следва да се анализира тяхната същност, както и рефлексите на публично равнище от самия телевизионен продукт. Като най-ярък пример може да се вземе ток-шоу предаването "Пирамида" ("Пирамида" се излъчва от телевизия bTV в достатъчно гледаем ефирен пояс).

Основните характеристики на този тип телевизионни публицистични ток-шоу могат да се определят по следния начин:

  • Основните участници са задължително публично известни лица. Критерият при техния избор е не толкова те да са с доказани високи и стойностни професионални качества, колкото да са демонстрирали достатъчна атрактивност на публично равнище. Преди всичко става въпрос за изграден устойчив имидж, който често пъти означава повече желана представа, отколкото действителна същност. Търси се адекватност по отношение на възприемането на формалната визия, като това се превръща в доказателство за достоверност, компетентност и модерност на развиваните идеи, тези, изказвано мнение или становище, както и предложения за решения на един или друг обществен проблем. От друга страна, редактираният избор на участниците представлява същинско управление и контрол на информацията по отношение на комуникационния модел на елитите. Самото присъствие на даден участник в телевизионното ток-шоу вече е безалтернативно "доказателство", че той принадлежи на съответния елит. Наблюдава се подмяна на доверието, като медийният имидж се представя за същностен образ. Това от своя страна рефлектира върху аудиторията при нейния избор да приеме или не, казваното и показваното. При това основанието за приемане е налице, без значение дали логиката и опитът ги потвърждава.

  • Основните теми в ток-шоу предаването са по правило значими в контекста на политическата реалност, като в същото време са ограничени във времето и не са в състояние да са фундаментални за самото обществено развитие. Наред с това, те са задължително обвързани с атрактивност, изразяваща се в залагането на синдрома "лоша новина". С други думи винаги става въпрос за конфликт или криза. От друга страна, изборът на важни за обществото теми, в конкретния момент, внушава на аудиторията чувството, че медията е политически, но най-вече социално ангажирана. Това формира нагласата, че самите участници са значими и влиятелни, т.е., че те са именно онези, от които зависи решението на поставените проблеми. Характерното тук е, че по този начин злободневността на избраните теми се представя за значимо обществено събитие.

  • Водещият на ток-шоу предаването по правило е авторитет в журналистическите среди, като името му е известно и на публично равнище. Собственият му авторитет на стойностен журналист се експлоатира по посока на внушението, че обективността и истинността на случващото се в предаването се подразбират и не подлежат на коментар и съмнения. Но именно това дава възможност водещият да се явява като ментор и регулатор на появяващите се тенденции и внушения по време на самото предаване. Правото му да "дава думата" със съответния насочващ анонс, както и да "прекъсва" дадено изказване със съответния коментар, на практика представлява контролирана манипулация по посока на възприемането на участниците и развиваните от тях тези от страна на аудиторията. Именно чрез комуникационното поведение на водещия се налага отношението на самата медия по един или друг проблем.

  • Публиката в студиото винаги е ангажирана със случващото се в предаването на основата на материалния интерес (т.нар. "платена" публика). По силата на този тип ангажираност, всяка една реакция на публиката (положителна или отрицателна) е предварително определена. Нещо повече, реакциите се дирижират от специално определено за това служебно лице, което дава сигнали за съответната реакция при точно определен момент от самото ток-шоу предаване. Пречупено през призмата на осъществяващия се сценарий на предаването, поведението на публиката всъщност представлява част от откровена манипулация на изграждащото се мнение и отношение на зрителите спрямо случващото се в предаването. Процесът на манипулиране става още по-устойчив и заради това, че дирижирането на реакциите на публиката се маскират зад представяната визия на самата публика. Зрителят вижда реални, естествени и обикновени лица на себеподобни и това го кара да "забравя", че зад тази естественост се крие същинската преднамереност. Разбира се, всички реакции на публиката са координирани и контролирани в контекста на предварително уточнените внушения, които ток-шоу предаването има намерение да официализира на публично равнище.

  • Аудиторията на ток-шоу публицистичните предавания може да се раздели на две основни части. Едната част от зрителите е пасивна по отношение на случващото се в предаването. Тази пасивност се определя от това, че този тип зрител не участва според условията на предаването в него. От друга страна пасивната част от аудиторията може да се раздели на зрители, които консумират журналистическия продукт безкритично и на такива, които го консумират единствено от гледна точка на допълнителната информация по дадена тема. Вторите приемат информацията, но я пречупват през призмата на устойчиво установени свои нагласи и мнение. Във всеки случай пасивната част от аудиторията е до известна степен затворена територия за внушенията, които ток-шоу предаването се опитва да направи на публично равнище. Това е особено валидно за тези, които имат установено мнение и отношение за случващото се в обществото. но така или иначе, влиянието на внушенията върху пасивната аудитория е с минимален коефициент на полезност. Съвсем по друг начин стоят нещата за онази част от аудиторията, която може да се определи като активна. Този тип зрители участват пряко в ток-шоу предаването чрез дадената възможност за одобрение или не на участниците в предаването. Обикновено прякото участие се осъществява чрез изпращане на SMS по мобилен телефонен апарат и по-рядко чрез телефонни обаждания. Изпращаните SMS имат за цел да посочат одобрението или неодобрението за поведението на участниците и развиваните от тях тези и идеи. Като краен резултат се търси официализиране на класирането на участниците. То има за задача и се стреми да убеди аудиторията като цяло, че "победителят" сред участниците е този, който дава възможно най-верното и компетентно решение на даден обществен въпрос или проблем. Именно тук е моментът, в който се осъществява в най-висока степен индоктринирането, т.е. прякото налагане на чужди мисли за сметка на собствените. На практика зрителите са под психологическият натиск на привидно ясната картина на това кое е правилно и кое не, кое е добро и кое не, и така всъщност са изправени пред липсата на избор. Като се остави настрана въпросът за възможността да се "корегира" (реално съществуват технически възможности за това) гласуването чрез SMS, важно е да се обърне внимание на факта, че от формална гледна точка отчитането на самото гласуване легитимира случващото се в предаването. Именно тук се проявява и същността на медията като медиатор. Така че, по отношение на аудиторията може да се каже, че тя преди всичко е необходима на медията да заяви истинност спрямо предварително режисираните тези и избора на темите. И заедно с това възможността да се гласува чрез SMS предоставя на аудиторията уникалното преживяване на демонстриращата анонимност. От една страна аудиторията (Тук става въпрос само за активната част от аудиторията) запазва своята анонимност, необходима й за преодоляване на страха от това, че е възможна санкция за изказано мнение, като не се идентифицира персонално. От друга страна, чрез "пускането" на SMS ("За" или "Против") същата тази аудитория демонстрира вътрешните си убеждения, излага отношението си и така задоволява чувството си за значимост. Така, наличието на демонстриращата анонимност извършва фактическа подмяна на едно от основните демократични права, а именно правото на глас. В същото време тази подмяна се представя не просто като нещо нормално, а като модерна форма на волеизява в демократични условия.

  • Времетраенето за изява на участниците и наградният фонд са двата сегмента на ток-шоу публицистичните предавания, които са пряко свързани с управлението на времето, необходимо за изготвяне на преценката и отношението от страна на аудиторията. Времето за излагане на тезите на участниците е строго регламентирано и темпорално ограничено. Регламентът се контролира от водещия на предаването, като често пъти този контрол директно се отразява върху възможността дадена теза да бъде адекватно изложена. Тук съществува възможността да се търси популистки изказ, от страна на участниците, за сметка на същностния анализ и съответното становище. Самата аудитория също е темпорално ограничена и практически няма възможност за задълбочено разсъждение спрямо казваното и показваното. Така, изработването на собствено, устойчиво мнение и отношение се оказва на практика невъзможно. В резултат комуникацията между участниците и аудиторията страда от смислова недостатъчност, състояща се в невъзможността да се извърши в пълна степен кодирането и декодирането на информацията в рамките на комуникационния канал. Тези темпорални ограничения често водят до тревожност у аудиторията, свързана с чувството на неудовлетвореност по отношение на намиране на адекватни и най-вече оптимални решения по поставените важни обществени въпроси. Самата информационна картина е неясна, с липсващи конкретни тезисни рамки, а предлаганите атрактивни информационни конструкции само задълбочават проблема с манипулацията на необходимото формиране на общественото мнение. В известна степен, туширане на тази тревожност се осъществява чрез сегмента награден фонд.

В рамките на ток-шоу предаването, основен двигател на мотивацията на аудиторията да гласува "За" или "Против" предпочитания от нея участник чрез SMS е именно наградния фонд. Той обикновено е предназначен за онзи, който е дал своя "глас" за спечелилия дебата участник. Ако е необходимо да се намери аналог на този сегмент в политическата практика, то това са частично осъществените идеи да се получават награди от онези, които са активни на избори (В българската политическа практика подобен начин за мотивиране на избирателите е осъществен на парламентарните избори през 2005 г. чрез т.нар. "изборна лотария". Но, резултатът за тези които приложиха материалния стимул за взимане на гражданско и политическо отношение, чрез своя вот, се оказа неработещ.). В ток-шоу публицистичните предавания (Пример: "Пирамида", bTV) наградният фонд не само, че е значителна сума в сравнение със средните доходи на онези, които съставляват като цяло аудиторията, но е и придружен от натрапващо се рекламиране (Обявяването на наградния фонд е придружено от рекламни реплики като "Днес имате възможност да спечелите 4000 лева.", "Подкрепете вашия фаворит!", "Направете го личност на годината!", "4000 лева очакват своя нов собственик!"). Както обявения награден фонд, така и неговото рекламно анонсиране имат за основна задача да мотивират аудиторията да е активна при "гласуването". Самото то, по формални белези, наподобява едно политическо гласуване за народни представители или за за каквито и да било изборни държавни длъжности, но всъщност се търси не гражданската волеизява, а легитимирането на предварително лансирани и информационно контролирани идеи и тези. Фактически се осъществява подмяна на ценностната основа, върху която следва да се формира гражданските нагласи и отношение.

Като се има предвид същността и прякото въздействие на ток-шоу публичистичните предавания (както и подобни други медии) върху обществените нагласи, могат да се направят следните изводи:

  • Формират се културологични модели, които страдат от ценностна недостатъчност. Именно това е основна причина за затвърждаване на устойчивостта на духовните гета по отношение на преценките за "добро-зло"; "стойностно-нестойностно"; "градивно-деструктивно"; "полезно-вредно";

  • Основната комуникационна линия между елитите и обществото, в това число и духовните гета, е със силно нарушена ритмика. На практика комуникационните канали са подвластни на стремеж към индоктриниране;

  • Изчерпват се възможностите за намиране на компактна мотивация, на базата на която да се осъществи съвместяване на ценности и интереси. А това се явява основна причина за възникване на напрежения, конфликти и кризи в рамките на общественото развитие.

Основният въпрос, който следва да се разгледа по отношение на влиянията на ток-шоу публицистичните предавания върху културологичните модели е, каква да е компенсацията на устойчиво развиващата се тенденция комуникацията в обществото да се подменя с квази-комуникация, затвърждаваща именно съществуването на духовните гета? Разбира се, тази компенсация не е възможно да се търси по посока на администриране на медиите и медийното пространство. Не е възможно да се търси и по посока на пълното отрицание на съществуващите елити и предлаганото от тях. Възможно е обаче, компенсацията да се търси в прилагането на модерни комуникационни инструментариуми, съпътстващи се от конкретни политика, основани на политическия прагматизъм и усъвършенстване на ценностната система.

 


напред горе назад Обратно към: [Николай Палашев][СЛОВОТО]

 

© Николай Палашев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух