напред назад Обратно към: [Писмо върху пясъка][Калина Тельянова][СЛОВОТО]



Самота


Като в замък средновековен

с отдавна преселени отвъд обитатели

животът ми тече.

Отварям врата след врата.

Ръждясали са пантите на времето

            и скърцат.

Уплашени,

думите се удрят в сводовете

и ранени се връщат обратно.

Може би зад следващата врата

ще има някой,

с когото да си поговоря.

 


напред горе назад Обратно към: [Писмо върху пясъка][Калина Тельянова][СЛОВОТО]

© Калина Тельянова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух