напред назад Обратно към: [Присън][Данаил Парнаров][СЛОВОТО]



В началото бе убийството


Много често убийството не е нищо повече от една внезапна експлозия, предизвикана от случаен допир или контакт между два несъвместими морални свята.

Д. П.

 

 

1.

Земята бавно се отърсваше от ледено-зимната си скованост и мъчително се възраждаше от досегашното си унило съществувание. Държеше се като глезена родилка-първескиня, а капризите й бяха безкрайни и абсолютно непредвидими. Отначало искаше да опита от всички климати и през час променяше времето: ту ясно и слънчево, ту мрачно и студено, ту снежинки прехвърчат, подгонени от зъл вятър, или пък кокетно се кипреше с воали гъста мъгла.

Накрая най-неочаквано подложи каменна гръд на вечните студове и космически ветрове, притихна и се остави те да я обработят, докато я превърнат в планински хребети и върхове. А когато усети как водата от ледниците прониква в гънките й, врязва се в тях и бавно започва да оформя първите долини, утихна напълно и престана да капризничи.

Плейстоцен е и въпреки че Земята все още е пуста и неустроена, време е да се появи и Човекът. Но него все още го няма, защото е плейстоцен (каква думичка само, а? - тя навярно би трябвало да говори нещо на геолози и археолози, но на мен нищо не ми казва, в замяна на това как само звучи, а...) Един приятел твърди, че означавала "старокаменна епоха". Така да е! Важното е, че все още не виждам Човека.

 

2.

А Луната спокойно пълнеше диска си с отразена светлина и търпеливо очакваше да се появят първите влюбени, които между две целувки задъхано да я обяват за свой символ и за извечни времена да я нарекат за свой небесен покровител.

Наближава пълнолуние.

Но за едно истинско пълнолуние са необходими и поне двама лудо влюбени.

 

3.

Бог благосклонно погледна Авел, оценил по достойнство тлъстия му дар, от което Каин много се огорчи и лицето му начаса помрачня. Във вените му заклокочи злоба, но той преглътна заканително, пое дълбоко дъх и спокойно, уж случайно, подхвърли на брат си Авел:

- А бе, братко мой, що не идем да се поразтъпчем из полето?...

 

4.

Въпреки липсата на космическо правно признание, на Земята вече заседаваше Първият съд, но неговият родилен процес се закучи още след първия съдийски гонг върху казуса: "Нарушила ли е Ева нечии права?" И ако ги е нарушила, то тогава чии повели е пристъпила?

- Ева не е грешила и не е съгрешавала, нито е пристъпвала нечии повели - изправи се срещу обвинението адвокатът на Ева. - Това е така, защото Бог създаде Човека със свободна воля - той може да слуша Господ, ако желае това, но може и да не го слуша... Бог никому за нищо не се сърди, защото е премъдър и отлично знае, че ако Човек не би имал свободна воля, той не би могъл и да Го обича истински и да Му доказва тази своя любов непрекъснато с делата си. Само робите безропотно се кланят на господарите си, но те притворно превиват гръбнаци и то по принуда, докато иначе тайно и непрекъснато кроят планове за бягство...

Съдията неволно се прозя, сякаш в отговор на скучната витиевата пледоария на Адвоката, достолепно се замисли и категорично постанови Ева веднага да се яви лично пред Първия съд.

 

5.

Пресилено е да се каже, че Ева хранеше някаква почит към божествените помисли и начинания. Особено след като чу с какъв глас Каин покани Авел да се поразходят из полето. Злокобното ехо на тази покана болезнено отекна в утробата й, но постановлението на Първия съд не позволи на болката й дори да утихне. Взеха я на ръце и я изправиха пред Първия съдия.

- Ти, жено, роди греха на тази земя - обвини а начаса той, но останалите съдии внимателно го придърпаха встрани и му обясниха, че съдът не обвинява, а търси и отсъжда истината, след като реши конкретния казус.

- Какъв казус? - нервира се Първият съдия и почти заповяда на останалите - Дайте ми го веднага този казус!

- Казус, господин Първи съдия, е например следния въпрос:"Било ли е редно Ева да започне да ражда още в условията на едно напълно неустановено земно законодателство и носи ли тя някаква отговорност за деяние, което е извършила още преди да съществува Първия съд?"- угоднически се поклони Обвинителят.

- Всички сте скопени тъпанари - разгневи се тогава Ева и по-чисто женски начин възбудено им изкрещя, че ще зачева и ще ражда от когото си иска, когато си иска и когото поиска - та бил той дори и Каин. - За разлика от вас, разплути божи евнуси...

На това място най-сетне адвокатът й успя да я прекъсне и обяви, че оттук нататък неговата подопечена няма да прави повече никакви публични изявления, докато и самият Адам не бъде призован пред Първия съд.

 

6.

Луната потръпна от радостна възбуда, когато в навечерието на своето пълнолуние съзря две самотни сенки да крачат из полето. Усмихна се сияйно с отразената си светлина, но усмивката й начаса се изкриви в гримаса, щом позна в двете сенки братята Каин и Авел...

... така тя стана единственият свидетел на първото земно убийство...

- А аз си мислех, че Земята ще ражда само любов - въздъхна Луната и се нащърби.

 

7.

Адам нахълта задъхан в Първия съд и вместо да се поклони на съдиите и да даде показания по делото, той веднага направи декларация, че няма да говори пред никакъв Съд и за никакъв свой Грях, докато не изтреби от лицето на Земята всички влечуги и най-вече змиите. Особено онази Змия, която прилъга Ева с ябълката.

От мъжка солидарност съдиите закимаха благосклонно, но Ева гневно изкрещя към Адам нещо в смисъл за родения скопец, който страдал от куп хермафродитски комплекси...

В отговор Адам учтиво се поклони и се огледа нетърпеливо, но съдиите продължаваха безмълвно да наблюдават Ева, която сипеше огън и жупел по адрес на мъжете, които били единствено консуматори на наивната женска надежда за н е щ о, подир което я оставяли сама да разчиства руините на собствените си лунни кули.

Но Адам, който я познаваше от полога на своето ребро още, пред нейните водопади от думи, предпочете да се гмурне в трънаците на Земята и да остане верен на обещанието си да изтреби всички влечуги. До дупка...

 

8.

Преди да потъне в трънаците, Адам гневно възропта срещу Създателя си с думите:

- Това ми даде, това ти връщам... - изтръгна сърцето си той и с вик на облекчение го запокити в Рая. - Останалото е кал и змии. Ще смачкам и изтребя всички змии... Заклевам се! Но калта ще остане, защото ти я сътвори да бъде вечна.

 

9.

За да запази авторитета си, след Адам, Първият съд призова да се явят Каин и Авел.

Яви се само Каин.

- Каине, где е брат ти Авел? - попитаха го съдиите.

- Не зная. Нима съм пазач на брат си? - тросна им се Каин.

- И какво направи ти?

- Нищо, но въпреки това проклинам Ева, която ме роди, за да ме хули днес Бог.

Думите на Каин бяха достатъчни за Първия съд и той се оттегли на заседание, а Ева протегна ръце към Луната и се примоли:

- Вземи ме при себе си, сестрице! Тук не съм нужна никому... Отсега още знам, че ще обявят греха ми за първоизвор на всички досегашни и бъдещи земни злини... Вземи ме!

 

10.

Кръвта на Авел изтичаше... Отначало буйно и с бълбукане, а после тихо и спокойно.

Това бе най-самотната кръв, която някога Земята бе виждала.

Истината е, че досега Земята изобщо не бе виждала кръв. И се уплаши да я приеме в недрата си подир потоците чиста разтопена ледена вода, която единствено дотогава познаваше.

Тогава кръвта на Авел се приплъзна по снагата й и се вля във водите на Безграничния световен океан.

 

11.

Адам с настървение пълзеше подир поредната змия, която се опитваше да му се изплъзне, когато се препъна в безкръвния вече труп на Авел. Веднага проумя какво се бе случило, но нямаше време да се връща назад. Затова пътьом прокле Каин и с настървение и злоба се хвърли да улови коварното влечуго, което с все сила и ловкост напираше да му се изплъзне.

 

12.

Пълнолуние е.

Луната се ослушва, но на Земята не се показват никакви влюбени. Натъжи се и тогава видя Ева. Почувства копнежа на протегнатите й длани и я прие с отворени обятия.

Пълнолуние е.

Кръвта на Авел разпозна лика на майка си, очертан върху диска на Луната и пробълбука в унес:

- Мамо... Мамо... Синовете ти остаряха, мамо... По никое време остаряха... И едва тогава се сетихме за вас, майките, които сте обречени да не познаете старостта...

Кръвта му тихо пробълбука и примесена със солената океанска вода, се устреми към Луната.

Това бе и първият океански прилив на Световното море.

А може би и отлив... Същественото е, че от тогава лунните цикли властват над океанските води.

 

13.

Днес майките оплакват остарелите си синове...

 


напред горе назад Обратно към: [Присън][Данаил Парнаров][СЛОВОТО]

 

© Данаил Парнаров. Всички права запазени!


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух