напред назад Обратно към: [Летуването на един чудак][Стойчо Биячев][СЛОВОТО]



Глава 9. Криза в приятелския кръг, която продължава по импровизиран сценарий


Но, както често му се случваше в последно време, събитията през следващия ден го изправиха пред нови проблеми и му оставиха твърде малко време и възможност за други действия или размисли.

Рано сутринта го събуди продължително тропане по вратата. Скочи от леглото и сънен не успя да улучи джапанките си, а зашляпа бос по балатума в антрето. Отвън някой натискаше дръжката и настойчиво хлопаше с нея.

— Кой е? — запита като съобрази, че е само по гащета.

— Аз съм, Симе — чу добре познат женски глас. — Ще ми отвориш ли?

— Ей сега!

Върна се в стаята и пъргаво навлече тениската и долницата на анцуга си. Студеният под под босите му крака и фактът, че отвън чакаше Мария го разсъниха достатъчно бързо. Явно, беше се случило нещо нередно, за да дойде тя чак до тук и по това време.

Мария бе с плажната си рокля, но за да се предпази от утринния хлад бе наметнала дебела и съвсем неподходяща по цвят плетена жилетка. Имаше уморен и твърде нещастен вид. Косата й бе прибрана набързо и нескопосно, лицето й бе бледо, под очите си имаше сенки.

— Събудих те, нали? — попита го като влизаше. — Знаеш ли, съвестно ми беше да те безпокоя толкова рано, но какво да направя... Към кой друг мога да се обърна тука?

Погледна го доверчиво със зачервените си очи — беше плакала...

— Само ти си в състояние да прецениш вярно нещата... И единствения на когото мога да разчитам! Нали ще ми помогнеш? — събра тя молитвено ръце. — Ицо те уважава и те слуша, както никой друг. А и оная мръсница — чумата да я тръшне дано! — и тя има респект от теб, доколкото съм забелязала...

— Чакай — прегърна я през раменете Симо и като я заведе до стола, настани я на него. После с едно движение оправи завивката на леглото си, седна на него и окуражително й се усмихна.

— Сега — първо се отпусни. После ми се усмихни и след това подробно ми разкажи — за какво става дума. Какво всъщност се е случило.

Мария му отвърна с някакво бледо подобие на усмивка, наведе се леко напред и като ту чупеше китките на ръцете си, ту ги преместваше на острите си колене, започна разказа си.

А беше се случило следното.

Снощи направили голяма и продължителна разходка — цялото семейство заедно с Дора. Обиколили открай докрай ваканционното селище, идвали и до тук, до неговия хотел с надеждата да го вземат със себе си, но не го открили. Излезли от другия край на горичката — зад „Албатрос“ и се спуснали чак до скалите, после минали по протежение на целия плаж. Прибрали се уморени и сравнително рано си легнали. Христо заспал веднага, но тя не могла — обадил се зъбът, дето отдавна бил за вадене... Взела аналгин и после се унесла в полусън. Така чула как по някое време мъжът й станал и излязъл от стаята. Решила, че отива до тоалетната, но тъй като доста се забавил, обезпокоила се и станала и тя. Надникнала в коридора, погледнала към кухничката — нямало го никъде. Тогава го повикала по име. В резултат на което той веднага се измъкнал от стаята на Дора. През вратата видяла, че нощната лампа свети, а самата Дора се била излегнала на възглавниците в леглото. Христо й обяснил, че отишъл до тоалетната, а когато се връщал, Дора го повикала. Вратата й била отворена, за да се проветрява — в стаята било без друго задушно, а тя запалила и цигара. Помолила го да й отвори горното малко прозорче, което било високо за нея. Тъкмо направил това и разменили няколко приказки, тя — Мария — го повикала... Прибрали се в стаята си, престорила се, че му е повярвала и като че нищо не се е случило. Но когато заспал отново изведнъж й станало много мъчно и тежко. Защото била сигурна, че не е отишъл при Дора случайно.

— Или са се били наговорили, или онази мръсница е използвала момента, за да го прикотка — заяви с гневен блясък в очите Мария. — Сигурна съм, че ако не бях чула и не го бях извикала, щеше да остане при нея!

— Ако това е всичко — отбеляза спокойно Симо, — мисля, че прекалено драматизираш тази случка!

— Симе, ти пък омаловажаваш този епизод! Повярвай ми — нещата не са така безобидни! Оная няма навика да стои до късно, ляга си с кокошките — уморявала се... А снощи беше будна и пушеше след полунощ! И под чаршафа беше чисто гола, можах да видя и да разбера. Готова, един вид... прощавай за подробностите, но така си беше!

Симо сви рамене.

— Аз ли трябва да ти казвам, че когато човек си науми нещо и в най-безобидните факти ще намери потвърждение на съмненията си!

— Така е, в това си напълно прав! И аз не бих се съмнявала и бих приела всичко, както ми го обясняват, ако нямаше други прецеденти! Помниш ли какво говорихме в неделя? Още тогава ти казах, че тая никаквица ангажира времето и вниманието на Ицо и че умее — чумата да я тръшне! — да го прави! Но сега имам чувството, че е готова да посегне на него самия и че вече му е влязла под кожата... Той дори започна да ме лъже, за да си осигури компанията й!

Охо, значи Мария е разбрала, че Христо я излъга тогава! Или пък тези изяви са имали и продължение... Оказа се, че е така.

— Вчера рано следобед Ицо ми каза, че отива да посети някакво познато възрастно семейство. Излезе и нищо нямаше да разбера, ако не беше Гого. Има една пързалка там под „Албатрос“, видяхме я вчера по време на разходката. Като ме заврънка — пързалката та пързалката, хайде да отидем! Накрая не издържах и склоних да го заведа — тъкмо да се поразходим. И като наближихме към този край, изведнъж ги мернах долу на алеята. Моят човек и Дора. Вървят си под ръчичка, доближили главите... Ще речеш пак — нищо, какво от това. Добре, но ако всичко беше просто така — невинно и приятелски, защо трябваше Ицо да ме лъже? И да се крият като отиват в другия край на селището? Защото бяха гузни, разбира се и двамата! Затова...

Мария бръкна в джоба на роклята си и извади цигари и кибрит.

— Ще ми позволиш ли да ти одимя стаичката? Може да ти е неприятно после, но този път ще ми простиш! Много ми е едно такова... че да се поразсея!

Симо махна пренебрежително с ръка.

— Нищо няма, не се притеснявай! Е, и после?

— После — какво! Постояхме половин час с Гого на пързалката и се прибрахме в станцията. След около още половин час довтасаха и ония двамата. Намерили се, казват, в „Савоя“ — Дора била в заведението, а Ицо завел там познатите си да пият по едно кафе. Гледа ме в очите и ме лъже! — Мария гневно тръсна глава и запали цигарата си. — Нищо не казах. И след това продължих да се правя, че нищо не зная и нищо не подозирам. За да мога да ги видя докъде ще стигнат — той с лъжите, тя с наглостта си! Но си имах вече едно на ум... Разбираш ли сега, защо не мога да приема снощния епизод за случаен? Ядосах се и до разсъмване не съм мигнала, то проклетият зъб и без друго нямаше да ме остави... Още като се развидели станах и после реших да прескоча до тук. Да се посъветвам с теб как да постъпя по-нататък. С риск да ме наругаеш, че те будя по никакво време...

Да им направя скандал, да натъркам на носа на приятеля ти лъжите, дето ми ги надрънка вчера — някак не ми харесва. Така ще доставя удоволствие на оная, че ме е уязвила... А Ицо може да си помисли, че наистина е изтървал кой знае какво! — Мария замълча и смукна дълго от цигарата си, но не глътна пушека, а го издуха, след което я изтръска в пепелника.

— Симе, моля те! Ти си толкова находчив, измисли какво да направя, та всеки да си намери мястото! Оная да не си въобразява повече, че може да прави с чуждите мъже каквото си поиска! А приятелят ти да разбере, че е просто една самовлюбена въртиопашка! И да не ме лъже повече... Зная, че не е лесно, но ти си от хората, които с всичко се справят. И си ни толкова близък!

Симо се усмихна и съчувствено кимна с глава.

— Благодаря за ласкавата оценка и за доверието ти! Разбирам и ще се опитам да ти помогна, ако мога. Хубавото е, че досега си се държала на ниво, в смисъл, че историята не е прераснала в махленска разправия... Обещавам да помисля, какво може да се направи, а от тебе засега искам само две неща — да продължаваш да се правиш, че нищо не подозираш и да не споменаваш, че си се срещала днес с мен!

— Никак не е трудно — усмихна се за пръв път младата жена. — Между впрочем, не съм споменавала и за посещението ти в неделя!

— Съвсем добре... Значи, оперетата е в пълен ход!

Настъпи продължително мълчание, по време на което Мария успокоена допуши цигарата си, а Симо дълбоко се замисли, съсредоточено загледан пред себе си.

— Знаеш ли — каза отведнъж като вдигна очи, — хрумна ми нещо! Ще бъдете ли днес на плажа?

— Да, в пълен състав! И както обикновено, след десет часа.

— Добре! Ако не се случи нещо непредвидено, ще се видим тогава. И ще преминем към балета от второ действие на спектакъла! Само че ще трябва да ми помогнеш. Ето какво следва да направим...

 

Минаваше десет и половина, когато Симо намери малката компания на познатото място. Изтегнат в цял ръст, Христо лежеше по корем и играеше на карти с Дора, докато двете му дечица го зариваха усърдно с пясък, така че бе започнал да наподобява сфинкс в пустинята. Впечатлението се разваляше от разрошената му от вятъра коса и цигарата в устата. Самата Дора седеше на края на надуваемия дюшек и също държеше цигара между дългите си отново с безупречен седефен маникюр пръсти. Двамата изглеждаха увлечени в играта — на сантасе, както разбра по-късно. С гръб към тях Мария чевръсто плетеше нещо, чиито размери подсказваха, че ще бъде дрешка за някое от децата. Беше естествено да го забележи първа, тъй като идваше откъм нейната страна.

— Моля за всеобщо внимание — каза високо тя като остави плетката. — Я вижте кой се появява! Загубен беше — намери се! — добави шеговито.

— Блудният син се завръща — заяви дрезгаво Христо без да маха цигарата от устата си. — Здравей!

— По-вярно е да кажеш — блудстващият — вмъкна с язвителна усмивка и Дора.

— Здравейте — махна за поздрав Симо, като подаде на Красимира пакетчето печени фъстъци, което по пътя бе купил за децата. — Оценявам радушния прием! Само че не мога да разбера защо звучи така, като че съм липсвал цяла вечност!

— И още пита — възмутено вдигна ръце Мария. — След като не се е мяркал от петък...

— Предполагам, не сте забравили, че в събота валя! А и в неделя не беше много за излизане и разходки. И двата дена съм работил като откачен! А вчера...

— Вчера си бил с едно хубаво момиче — прекъсна го Мария. — Дора ни изклюкарства, ти какво си мислиш! Видяла те да го разхождаш на водно колело...

— Е, чак — хубаво! — сви устни Дора. — В интерес на истината не съм казвала такова нещо!

— Щом е било със Симо — сигурно е било хубаво — възрази Мария. — Знам си го, че е много придирчив към жените! А колко само са се опитвали безуспешно да го свалят...

Дора я погледна насмешливо.

— Не се съмнявам, че е така! Разговаряли сме на тази тема и ми е известно, че е поклонник на романтичната любов! Затова завързва запознанства и флиртове само когато вижда в тях начало на по-сериозни отношения. Другите отбягва като безсмислени и с ниска стойност... Мисля, че цитирам вярно? — обърна се тя насмешливо към Симо.

— В общи линии — да! — засмя се той. — Но цитатите в случая са ненужни, аудиторията е наясно по въпроса.

— Но това момиче, с което те видях... Може ли да има място в една романтична перспектива? Прилича на циганче... и изглежда много елементарно!

— Може и да изглежда така, не споря — засмя се отново той. — Но на мен ми харесва, въпрос на вкус! И въобще — продължи той с доверителен тон, — тук ми провървя на подобни запознанства. Това е второ, първото е с една много интересна и приятна студентка от консерваторията...

— Забрави нашата Дора — намеси се отведнъж Мария. — Мисля, че тя е по-хубава и по-интересна от всички жени, които можеш да срещнеш тук на „Делфините“!

Симо нехайно махна с ръка.

— Присъстващите винаги се изключват — каза с подчертано пренебрежение. — И за хубаво, и за лошо! Пък и тя самата ми обърна внимание колко по-млади и красиви момичета има наоколо...

Дора му отвърна със смях, който трябваше да изразява снизходително разбиране, но топлият й изумруден поглед отведнъж стана стъклено студен. Зъл, змийски поглед, който не вещае нищо добро...

По-късно Мария накара мъжа си да се измъкне от пясъчната могила, струпана върху него, за да отведат и изкъпят в морето и двете деца. когато семейството се отдалечи и останаха сами, Дора побърза да се обърне към Симо.

— Не се сърдиш, че те изклюкарствах — както се изрази Мария, нали?

— Разбира се, че не! Просто няма за какво...

— А това момиче... наистина ли ти допада?

— Да! — отговори като кимна утвърдително. В този момент поне бе съвсем искрен.

— Жалко — сви по своя маниер устни Дора. — Мъж с твоите физически данни и интелект би трябвало да си намери нещо по-добро! А и аз има за какво да съжалявам — добави с въздишка тя. — Не крия, че много разчитах на компанията ти, особено сега, когато мъжът ми замина и ме остави сама... С теб е интересно и приятно. Може би разсъждавах егоистично, но се надявах, че ще направиш дребен компромис и ще жертваш за мен мъничко от времето си.

— Защо трябва да говорим за компромиси и жертви — повдигна в недоумение вежди Симо. — За мен би било удоволствие!

— Наистина ли? — изумруденият поглед отново стана ласкав и мек. — Тогава... какво ще кажеш за един следобеден плаж днеска?

— Ще ми бъде много приятно. Кога и къде ще се видим?

— Да речем — в два и половина. До носа на северния край.

Час по-късно, когато напускаха плажа, Симо и Мария изостанаха с две-три крачки, за да разменят набързо няколко думи, след което веднага догониха останалите.

 

В уречения час Симо се спусна до северния край на плажа, където още отдалеч забеляза Дора, макар и да беше в твърде непривично снаряжение. Синият надуваем дюшек липсваше и бе заменен с обикновена хавлиена кърпа. За сметка на това над главата й бе разперено пъстро плажно чадърче, което виждаше за първи път. Вместо раирания бански костюм носеше пъстри бикини, които също много й отиваха.

По това време плажът тук бе почти пуст. Освен тях имаше само една възрастна двойка, дошла насам очевидно, за да се справи на спокойствие със скромния си обяд върху разстлан на пясъка вестник. И две съвсем млади, разсъблечени до кръста момичета, които може би се стесняваха да покажат на по-многолюдно място голите си, малки като дюли гърдички.

Симо махна с ръка на Дора и крадешком погледна часовника си. Оставаха няколко минути до момента, когато съгласно уговорката им с Мария, семейство Манолови щеше да мине на следобедна разходка край полуостровчето.

— За малко да не те позная — каза той като се разположи така, че да може да наблюдава пътечката. — В този бански...

— Другият все още съхне на балкона — поясни Дора. — А чадърчето взех, защото днес ми се събра доста престой на слънце, току-виж съм си сменила кожата...

Като мерна в началото на пътеката високата фигура на Христо, Симо стана и протегна ръка на младата жена.

— Хайде да се изкъпем — предложи.

Когато нагазиха във водата до колене, той се наведе и вдигна Дора на ръце, а тя му се усмихна благодарно и го остави да я отнесе навътре, където внимателно я положи във водата. Продължи да придържа с ръка отпуснатото й по гръб тяло, което вълните леко и ритмично полюляваха.

После поплуваха стотина метра навътре. А когато след това се отправиха към брега, на полуостровчето нямаше никого, но Симо бе повече от сигурен, че приятелите им са ги видели. Беше просто невъзможно да не ги забележат на пустия плаж.

— Не зная как ще го възприемеш — обърна се към него Дора, когато вече бяха на пясъка — но смятам да последвам примера на ония девойчета там — посочи с глава към двете полуголи момичета. После вдигна ръце зад гърба си и махна горницата на банския си. — Не обичам да правя демонстрации от тоя род, но тук е усамотено място. А е полезно и нужно — и от здравословна, и от козметична гледна точка...

Имаше великолепен бюст. Момиченцата се сбутаха с лакти и зяпнаха с възхищение и завист.

— Надявам се, че не те смущавам — запита го със закачлива усмивка.

— Доста време измина, откакто изкарах пубертета — отвърна й в тон Симо. — Освен това, виждал съм и още по-голи жени...

— Но май не си оставил нито една покрай себе си — забеляза Дора. — И мисля, че се досещам защо! Не са се оказали на ниво по отношение на твоите изисквания. В резултат на което не са били допуснати в храма на възвишената любов — или твърде скоро са били изхвърлени от там...

— Знаеш ли какво най-много ме учудва у теб? — продължи тя. — Как един толкова умен и знаещ човек може да бъде така нереалистичен по отношение на любовта и секса? Не че оспорвам правотата на изводите и оценките ти по тези въпроси, за които вече разговаряхме. Напротив, намирам ги за правдиви и верни. Това, което ме учудва е — защо след като така добре разбираш, че идеалното е трудно достижимо, залагаш точно на него? Светът е пълен с хубави жени и момичета, много от които са интересни и умни, макар и да не са чак толкова романтични и предани... Вземай от тях радостта и удоволствието, което ти предлагат, прелитай от една на друга — както пчеличките прелитат от цвят на цвят. Това е реалното, достъпното... Другото може и да е с по-висока стойност, но кой ти гарантира, че ще го намериш? Или че ще съумееш да го опазиш — ако си го намерил! — свъси вежди. — Кой е по-щастливият — този, който получава много и много дребни радости или този, който може цял живот да търси голямата и така да си остане без нея?

— Всъщност, ти си права — отвърна й сериозно Симо. — Нещата стоят точно така, в общия случай. Но не забравяй, че всяко правило си има изключенията, а аз съм се оказал всред тях. Един от тези, които и да искат, не могат да постъпят според твоите съвети. Защото имат друга личностна нагласа, с която не могат да се преборят. Не всекиму е дадено щастието да бъде посредствен — добави той като се усмихна. — Има хора, които по природа са екстремисти, те не могат да се примирят със средното, нормалното, достъпното. За тях са ценни само крайностите, естествено положителните, затова съзнателно и целенасочено се стремят само към тях!

— Това виж не мога да го разбера — заяви Дора и се отмести така, че слънцето да огрява гърдите й, а главата й да остава в сянката на чадърчето.

— Би могла при достатъчно желание — поне по отношение на коментирания проблем. Защото рядко ще срещнеш човек — независимо дали мъж или жена — който да не иска да бъде истински обичан, а не само търсен или желан физически. И който поне в ранната си младост да не се е надявал това да стане... Отделен въпрос е доколко е в състояние да го постигне на базата на собствените си качества и тези на избрания за целта партньор. Често пъти шансът се появява, но бива проигран — поради липса на съответна нагласа и подход или просто поради грешка на един от партньорите. Както е при игра на карти: в ръцете ви се оказват силни козове, с които бихте могли да спечелите играта, но не съумявате да ги изиграете добре с партньора си и — губите...

Симо замълча, погледна я изпитателно и без да сваля очи от нея, продължи:

— Ти беше откровена и пряма с мен преди малко, затова ще ми позволиш и аз да постъпя по същия начин. Това, което ме учудва най-много пък у тебе — как такава хубава и интелигентна жена може да бъде апологет на посредственото в човешките отношения? Сигурен съм, че не си била от приткоумните момичета, които отрано започват да лягат с когото им падне само, за да не ги помислят за изостанали, така че бързо се похабяват и стават неспособни за отношения от по-висок порядък. Следователно, остава едно възможно обяснение — разочарованието! Предполагам, че си изживяла сериозна, но нещастна любов с човек, който не е заслужавал чувствата ти. Може би неподходящо подбран, което го е направило непълноценен в подобна роля... Резултатът — провал и разочарование, което прераства в отчаяние, в отказ от голямата цел... И ето го новото верую: „Щом не мога да литна нависоко, ще прелитам от цвят на цвят... А може би нависоко въобще не може да се лети?“ Това е пътят, който води до манталитета на неудачника — щом аз не съм го постигнал, значи то е недостижимо! Но този манталитет има и друга, по-лоша и по-пакостна версия: щом аз съм се провалил, нека и другите да не успяват, да се провалят и те!

— Стига! Престани, моля ти се!

Симо остана поразен от рязката промяна в изражението на Дора. Лицето й се бе изкривило като от болка, очите й светеха с вече познатия леден блясък, но в погледа й освен злоба и гняв имаше и много страдание...

— Ужасен си! — каза тя с прегракнал глас. — В състояние си да бръкнеш в душата на човека и да измъкнеш оттам какво ли не — само и само, за да докажеш, че си прав! И навярно да ликуваш вътрешно — разбира се за чужда сметка — с проницателността и досетливостта си! Това е грозно и недостойно! Моля те, остави ме сега самичка!

Симо скръбно поклати глава.

— Начинът, по който реагираш само доказва правотата ми. Съжалявам, ако съм се докоснал до нещо неприятно за теб. А що се касае до грозното и недостойното... Мисля, че много по-грозно и недостойно е да отнемеш на едно момиче, макар и простоватичко като Люси, приятелят му, за да си поиграеш с него и да го оставиш разочарован и без приятелка. Грозно и недостойно е да разиграваш един женен мъж с две деца, само за да изпитваш удоволствието от властта си над него и от това, че унижаваш и уязвяваш преданата му жена, пък нека да е самата проза като Мария! Грозно и недостойно е да се опитваш да обсебиш един човек, който подозираш, че е започнал връзка с момиче, което дори не познаваш, но се стремиш задочно да принизиш — разбираш, какво имам предвид. Помисли си върху думите ми, сигурен съм, че ще ти е от полза. А сега — както сама пожела — довиждане.

Час по-късно, след като беше взел душ и бе се преоблякъл, Симо седна на леглото в хотелската си стая и се замисли.

Твърде болезнено бе откликнала на думите му Дора. Това, което й бе казал първоначално, можеше да се оцени като неприятно, но не чак толкова, че да предизвика подобна реакция. Явно бе попаднал на болното й място. Някъде в миналото й беше погребана една нещастна любов — от онези, които се поднасят на човек веднъж в живота му. Затова и раната, останала в душата й се бе оказала голяма и неизлечима. Годините са уталожили и притъпили болката, а цялото по-нататъшно поведение е било насочено към това — да се омаловажи загубата. Първо, чрез самовнушението, че голямата любов е неосъществима фикция. Второ, със стремежа да я компенсира чрез множество недотам големи... Но раната си е останала под струпея и когато неволно я докосна с точното си предположение, болката излезе наяве заедно с яростта на раненото зверче... Дора не беше слаб човек, нормално бе и реакцията й да бъде силна. Особено като се прибави и недоволството от това, че някой бе проникнал в забранената зона, бе извадил на бял свят старателно укриваната тайна. В добавка той достатъчно открито й даде да разбере накрая, че схваща и същинската причина за постоянната игра, която бе станала част от съществуванието й — желанието на неуспелия и другите да бъдат като него... Това бе което я подтикваше постоянно да се намесва в отношенията и щастието на другите — за да ги вгорчава и руши!

Но самият той — беше ли действал по най-добрия начин?

Безпогрешно бе предвидил, че след като прояви пренебрежение към нея и демонстрира интерес към „онова“ момиче, ще предизвика незабавния опит на Дора да го спечели. И с това възможността най-напред да отклони вниманието й от Христо, а после да провокира разговор за обяснение като днешния. Всичко се бе развило по сценария, като се изключи този неочаквано драматичен, на фона на разигравания водевил, епизод. Инак нещата вървяха добре. Мария се бе справила блестящо с ролята си. Оставаше само да си поприказва насаме и с приятеля си Христо.

Но може би нямаше да навреди още една, заключителна среща с Дора, която да смекчи създалата се ситуация?

 


напред горе назад Обратно към: [Летуването на един чудак][Стойчо Биячев][СЛОВОТО]

 

© Стойчо Биячев. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух