![]() ![]() Глава 11. Още за любовта като теория и практика и присъдата над един годежВ четвъртък сутринта Надя почука на вратата му почти по същото време, по което се бе появила и първия път в хотела, когато му донесе куфарчето. Очевидно, служебният автобус от Черногорово твърде стриктно се придържаше към разписанието си! Добре дошла радушно я приветства Симо като я пропускаше край себе си. В отговор момичето му се усмихна и кимна мълчаливо с глава, после пъргаво премина в стаята. Остави върху масата сака, който носеше, обърна се към него и му протегна и двете си ръце. Беше в лилавата плетена рокля, с която я бе заварил в библиотеката в Черногорово, само че този път косата й не беше привързана, а падаше свободно върху раменете й гъста, черна и лъскава. Личеше, че бе бързала по нанагорнището, защото се бе задъхала, мургавите й страни бяха поруменели, аленочервените й устни полуотворени откриваха ситни бели зъби, подобни на перлите от огърлицата, която носеше на врата си. Никога досега не му бе изглеждала толкова красива! Улови малките й топли длани и предпазливо, но сърдечно ги стисна. Очите им се срещнаха и в нейните прочете това, което се бе надявал да намери радостно вълнение и много нежност. И като че мъничко тъга. Без да отмества поглед, повдигна ръцете й и бързо, но с чувство ги целуна една подир друга. Колко си хубава каза й с искрено възхищение. Надя отпусна дългите си, гъсти мигли и се изчерви, а по лицето й се изписа радостно смущение. Симо едва се пребори с внезапно обзелото го желание да я привлече към себе си и да я стисне в прегръдките си. Пусна ръцете й и отстъпи крачка назад. Ще ми погостуваш ли? попита спокойно, като посочи към стола. Или държиш да излезем веднага? За плажа е твърде рано... виж за паркинга не е! Надя се отпусна на стола и като повдигна ръце, отметна назад косите си с длани, вероятно за да преодолее смущението си. После се настани по-удобно и го погледна. Знаеш ли каза като леко наклони глава, през последните ми ученически години, в класната ни стая стоеше надпис на латиница: Ерст ди арбайт, дон дас шпил!. Беше поставен по внушение на даскалицата ни по немски, тя смяташе, че така ще ни втълпи мъдростта на тази поговорка от учебника. Която в превод гласи... Първо работата, после забавленията изпревари я Симо. О, значи си изучавал този език! Всъщност учих френски уточни той, но си бях взел и буквара за немските паралелки, ей-така от интерес. Понаучих някои граматически правила, малко думи колкото да чета вярно имената на улиците... Пак скромничиш, но както и да е! Сетих се за тази поговорка, защото наистина ще е по-приятно да почиваме или да се развличаме, когато сме приключили с работата. Така че предлагам да тръгнем към паркинга. Само да знаеш, че много държа да ти помагам с каквото мога и както мога. Затова си нося работна престилка. Нали ще може да се преоблека в банята? Мисля отдолу да си облека банския. Като привършим, ще си оставим дрехите в една от колите и ще слезем направо на плажа! Разумно потвърди Симо. Надя изчезна в банята и скоро се появи оттам в банския си костюм. Реших засега да мина без престилката обясни тя. Твърде избеляла е, ще я облека при колата. А до там ще сляза така, тук не прави впечатление... Вземам ключовете, шофьорската си книжка и паспорта ако се наложи да доказваме на някого, че имаме право да се разпореждаме с колата на брат ми. Техническият паспорт е в автомобила. Не стана обаче нужда да доказват каквото и да било. Пазачът на паркинга ги изгледа равнодушно, когато минаха край него, а и по-нататък не им обърна никакво внимание. Изглежда тук често се случваше притежателите на автомобилите да ги почистват, подреждат и дори ремонтират на паркинга. Грижите по колата отнеха целия им предиобед. Защото след като приведоха в изправност и подредиха купето и багажника се оказа, че моторът упорито отказва да запали. Наложи се Симо да се занимае и с него. Автомобилът бе поддържан старателно, но без достатъчно умение и технически познания. Трябваше да почистят и регулират някои детайли. Когато най-после двигателят заработи ритмично и без прекъсване, беше станало време за обяд. Обядваха във вече познатия им снек-бар, след което взеха по един много голям и много студен плодов сладолед от автомат близо до паркинга. Оставиха дрехите си в колата, завиха я с покривалото и се отправиха към плажа. Мисля, че напълно си заслужихме почивката отбеляза Симо, когато се настаниха на една голяма и плоска скала близо до брега, така ниска, че на моменти пръските от вълните достигаха до тях. Свършихме добра работа сутринта! Свърши я най-вече ти признателно го погледна Надя. Много, много ти благодаря! Наистина съм ти много задължена! А се чувствам и малко виновна пред теб... Това пък защо? повдигна вежди Симо. Ами, защото си на почивка, имаш си и достатъчно работа, а аз все ти губя времето с моите проблеми! Ето, цяла сутрин пропиля заради мен... С работата си съм напреднал толкова, че ще я завърша без особено напрежение! Благодарение на лошото време поясни с усмивка Симо. А що се касае до почивката нали сега почивам? При това в приятна компания! В приятна компания можеше да бъдеш и без мен погледна го косо Надя. С приятелите си например, включително красавицата, която видяхме в лодката! Или с онова момиче със сивите очи. Не забравяй, че аз най-добре зная кое ми е приятно, и кое не! Самият факт, че съм тук с теб, а не някъде другаде... Може да си с мен, защото просто така се стекоха обстоятелствата. Или пък от съжаление! Какво? Симо чак се надигна от негодувание. Това... сериозно ли си го мислиш? А защо не? В състояние си да го направиш. Забрави ли как още при запознанството ни ми поднесе цветя от съчувствие... Да! помисли си хванатият натясно Симо. Тогава и аз си мислех така! По него време все още не те познавах заяви гласно. По него време прихна отново Надя. Че това беше само преди седмица! Но виждаш ли продължи вече сериозно, за тази седмица ти научи толкова много за мен и за семейството ми почти всичко! А аз какво зная за теб? Само това, че си инженер, получил докторска степен, че работиш в научен институт в столицата и че много бързаш да доработиш нещо към дисертацията си Никак не е много! Така не е честно... Симо се усмихна, загледан в зеленикавата вода, която бризът люлееше и плискаше между скалите. Ниско над тях, на фона на яркосиньото безоблачно небе, кръжаха ято гларуси. Самотна платноходка се белееше далече навътре в морето толкова далеч, че изглеждаше неподвижна, сякаш закачена над неясната, размита линия на хоризонта. Надя си направи импровизирана възглавница от оскъдния им багаж, излегна се направо на нагретия от слънцето камък и леко докосна ръката му. Кажи ми нещо повече за себе си помоли го тя. За семейството си, за детските си години. За приятелите и приятелките си. За това как живееш, какви са плановете ти за бъдещето, ако не са тайна... Щом искаш сви рамене Симо. Но те предупреждавам, че в житието ми няма нищо необикновено и заслужаващо по-особено внимание. С изключение, може би на това, че твърде отрано съм си завоювал репутацията на чудак... И подхвана разказа си, като се мъчеше да бъде изчерпателен без да я отегчава с излишни подробности. Започна с това, че морето присъстваше в най-ранния му детски спомен със сребристите си отблясъци под лъчите на ранното пролетно слънце, когато в мартенското утро се разхождаше с родителите си в морската градина. Запозна я последователно с членовете на семейството си. Строгият, суров баща, който бе олицетворение на порядъка и благоприличието. Винаги с чиста риза и връзка, с акуратно изгладен костюм, със строго определен маршрут от дома си до банката, където работеше. С предварително уговорени вечери за игра на табла със съученици от търговската гимназия или за семейни срещи с многобройните си роднини. Безкомпромисен и безпощаден към многобройните простъпки на най-малкия си син, към опърничавостта и твърдоглавието му. Тихата, спретната и сякаш незабележима майка, която прекарваше дните си в училището, а вечерите наведена над купчини тетрадки с класни упражнения на учениците си. По-възрастната сестра, която бе поела домакинството и възпитанието на братчетата си, също така тиха и невзрачна като майка си. По-големият брат завистник, който бе превърнал живота му в постоянна битка за самоотбрана срещу клевети и провокации. Разказа за ранните си интереси към учението и книгите, за успехите си в училище, за уважението и приятелството на съучениците си. За първата си и нещастна любов с толкова различната от него Стела, която бе решила да се пребори с чудачествата му, за още по-зле завършилото увлечение по тихата и даровита, но евтина и лъжлива Нина. За всичките си онези качества, които го правеха различен от останалите му връстници. Качества, с които той всъщност ги превъзхождаше, но именно те му бяха спечелили репутацията на чудак. По-нататък в битието на семейството отведнъж бяха настъпили сериозни промени. Малката им къщичка с още по-малкото дворче бе оцеляла, но потъна сред грамадите на жилищните блокове, израснали край нея бързо като гъби. Сестра му завърши лаборантски курсове и се омъжи за военен фелдшер, когото доведе да живее при тях. Целият горен етаж на къщата бе преотстъпен на младото семейство, което скоро се увеличи с две кръглолики близначета. Родителите му стегнаха двете стаички в избения, всъщност полусутеренен етаж и се настаниха в едната, а другата предоставиха на синовете си. Но скоро Симо остана сам. Брат му, заминал да отбие военната си служба, се ожени за момиче от града, където бе поделението му и остана там началник на склад в малко текстилно предприятие. Самият Симо завърши гимназия с пълно отличие и веднага бе приет за студент в софийския технологичен университет. Там привлече със способностите си вниманието на някои от преподавателите си, които го включиха в сериозни научни разработки. Със задачите си се справи блестящо като показа качества на талантлив аналитик и експериментатор. Но тези допълнителни занимания отнемаха всичкото му свободно време. Оставаха му оскъдни часове, за да посети някой концерт или оперен спектакъл, спортно състезание или самият той да поспортува. Завърши отново с отличие и веднага бе зачислен на свободна аспирантура, тъй като трябваше да замине на военна служба. Престоят му в казармата бе единственото му време за почивка през последните години, както обичаше да се шегува впоследствие. Но тази шега беше съвсем близо до истината. След службата започна работа в химически завод в Родопите. Там изготви докторската си дисертация, която с лекота защити. Пак там се запозна и с млада местна архитектка, хубаво и умно момиче, с което се сприятели, а приятелството им прерасна в любов. Любов силна, поради голямото им взаимно привличане и твърде конфликтна що се касае до възгледите им. Но стана така, че поради неопитност, суетност и лекомислие приятелката му допусна да бъде въвлечена в пошла интрижка, която той незабавно разкри, след което веднага й даде пътя, колкото и да му бе мъчително и тежко. Не го трогнаха разкаянията, увещанията и молбите й. Малко след това спечели конкурсното място в института, където се числеше сега и веднага се зае с доработката на темата от дисертацията си, която отдавна бе замислил. Понастоящем на нея бе посветил всичките си сили и време. Защото плановете за бъдещето му изцяло зависеха от това ще успее ли да я завърши успешно и навреме или не. Надя, която го слушаше внимателно, излегната и затворила очи срещу слънцето, изведнъж се надигна и го погледна изпитателно. А това момиче... какво стана с него? Нямам представа отвърна Симо сухо и кратко. Не съм се интересувал повече от него. Но нали си го обичал? Не и след въпросния случай отвърна рязко.Надя помълча известно време, после нерешително подхвана. Прощавай, ако засягам неприятна за теб тема, но не мога да си обясня... Нали приятелката ти също те е обичала? Да неохотно се съгласи Симо. Тогава... как е могла да изневери на човек като теб? Не вярвам да е срещнала друг по-достоен за уважение и обич... Не, тук става дума за евтина и глупава история. Но как така? Ти не би си избрал за приятелка евтино и глупаво момиче... как е могла тогава? Симо поклати със съжаление глава. Случва се. Не си ли виждала умен човек да постъпва глупаво? Или честен да открадне? Тя, трябва да бъда справедлив, не беше нито евтино, нито глупаво и елементарно момиче. Но постъпи като такова. Но, ако това е било изключение не би ли могъл да й простиш? Ако просто е сгрешила? Симо отново поклати глава. Там, където нещата са с голям залог, грешките са съдбоносни. Аз по военна специалност съм сапьор от тези, които покрай другото обезвреждат мини или негръмнали бомби и снаряди. Залогът на действията им е собствения им живот, затова нямат право да грешат... Не случайно казват: Сапьорът греши само веднъж! В голямата любов залогът също е голям самата тя. Този, който не умее да я пази, просто я губи. Защото след подобна постъпка тя вече не е голяма... Да каза момичето след като помълча, изглежда, че си прав. Значи и на теб не ти е провървяло в това отношение... В смисъл, че е завършило зле! Не разбирам, защо включваш и себе си в това число. При теб нещата може и да са започнали зле, както твърдиш, но не са приключили! Ти все още си официално сгодена, след време годеникът ти ще се завърне и тогава може би... Моля те, не започвай и ти! На теб поне не ти прилича неочаквано рязко го прекъсна Надя с изражение на досада и негодувание. Извинявай за реакцията продължи по-спокойно, но знаеш ли колко уверения и съвети трябваше да чуя на тази тема от роднини, приятели и познати! Всички и най-вече леля ме убеждаваха, че повечето жени се омъжват без любов, а после свикват с мъжете си и си създават здрави и съвсем прилични семейства. Може и да е така, щом толкова хора го казват, но не и за мен! И след като свърших тази глупост, сега трябва да тегля последствията! Надя отстрани с ръка косите, които вятърът бе разпилял по лицето и продължи: Все още съм официално сгодена, да! Но този годеж е само един параван, зад който няма нищо. Какъв годеник може да ми бъде човек, който чувствам по-малко близък от... от теб! усмихна се тя отведнъж. А и той... Скоро научих, че вече си е намерил приятелка в София! Ето каква била работата! Че защо тогава не разтрогнете този годеж? запита озадачено Симо. Щом е стигнало до там? Мислиш ли, че е така лесно усмихна се горчиво Надя. В малко градче като нашето подобно събитие не се отминава току-така. Всички започват да ровят и да се интересуват за причините. Най-вече роднините естествено! Но ти би могла да обясниш, че вината е на техния Ивайло, щом си е намерил приятелка... Не зная, дали имам моралното право за такова нещо каза Надя тихо като погледна настрани. Защото вината за всичко това... си е чисто моя. Видя, че Симо я гледа недоумяващо и като отмести отново поглед, поясни: Един годеж предполага достатъчно голяма близост между сгодените. Ако не я е имало преди, както беше в нашия случай, естествено бе да се създаде след това! Ивайло се мъчеше да го направи, като ме търсеше постоянно, водеше ме на представления, събирания на познати. И се опитваше да бъде много мил и нежен с мен. А аз му отговарях на сила. Най-лошото стана, когато реши да потърси и по-голяма интимност... нали разбираш! А аз изпитвах такова отвращение, че... Всичко беше крайно унизително и за двама ни... Надя стисна лице между дланите си и продължително замълча. Така постепенно стана ясно, че от нашия годеж нищо няма да излезе. Всъщност аз го отблъснах от себе си със студенината си и с държанието си. Но не можех да постъпя по друг начин! Не го обичах и не можех да се насиля, защото цялото ми същество се бунтуваше срещу възможността да го приема и в душата си, и физически... Можех ли след това да го обвиня, че започна да страни от мен, че избяга в София без особено желание да се завръща... И че си е намерил там момиче. Симо пръв наруши последвалото продължително мълчание. Добре, но това не може да продължава вечно! Как мислиш да излезете от така създалото се положение? Надя повдигна раменете си. Не зная! Но се надявам, че Ивайло ще направи първата крачка. Той е свястно момче, не е негова вината, че не мога да го обикна. Мисля, че сам ще се сети да поеме отговорността след като формално е виновния. Но аз не мога да настоявам за това, нямам моралното право да го направя! Това може и да не стане много скоро забеляза Симо. А дотогава? Ако на теб ти се представи някаква по-добра възможност... В смисъл, че срещнеш подходящ човек? Зависи от много неща усмихна се момичето. Най-вече от човека, разбира се...
Надя му призна, че е съвсем неопитна като шофьор. Свидетелство за правоуправление бе получила преди година и оттогава само два-три пъти бе подкарвала колата на брат си и то винаги в негово присъствие. Очевидно предстоящото пътуване до Черногорово я притесняваше и Симо предложи да я придружи за кураж след като разбра, че няма да има проблеми със завръщането си. Можеше да се прибере със служебния автобус за трета смяна, който тръгваше оттам в единадесет часа. Момичето прие предложението му с признателност и явно облекчение. Пътуваха почти без да разговарят. Цялото внимание на Надя бе погълнато от твърде трудната за нея задача да управлява колата със скорост до петдесетина километра в час по съвсем пустия път... Въпреки неопитността си бе сръчен и внимателен шофьор и Симо имаше възможност и време да се любува на красивия пейзаж. Преобладаващият елемент в него бяха веригите от ниски, продълговати хълмове, обрасли с великолепни широколистни гори и многобройните падинки, оврази и полупресъхнали дерета, които се сплитаха между тях. Отвреме-навреме отместваше снизходително погледа си върху напрегнатото, прекалено сериозно лице на Надя, която ако забележеше това, му отговаряше с кратка, прилична на гримаса за оправдание, усмивка. Пътуването им отне доста време. Когато най-после пристигнаха, Надя спря колата пред къщичката, въздъхна с облекчение и отпусна ръце върху коленете си. Оказа се, че част от оградата към улицата бе подвижна и можеше да се отваря като врата. Оттам вкараха автомобила в предния двор и го гарираха върху предназначената за тази цел площадка, заравнена и насипана със ситен чакъл. После почти се повтори програмата от предишното му гостуване. Настанен върху одъра Симо отпиваше от ароматизираната с анасон ракия и разменяше шеговити реплики с Надя, която бързо и сръчно се справяше със съдържанието на няколко домашно консервирани буркани. Скоро в стаята се разнесе апетитната миризма на пържено свинско месо, което бе поднесено с гарнитура от домашна лютеница и задушени горски гъби. В добавка на масата се появи и бутилка бяло вино, чиято тапа бе залята с парафин. За твое здраве! приветства го момичето, когато вдигнаха пълните си чаши. И в знак на благодарност за неизброимите услуги, които направи на мен и задочно на брат ми! И за твое отвърна Симо. А що се касае до услугите не преувеличавай! Не съм направил кой знае какво! Ти все скромничиш! Дано ти хареса виното тази вечер няма да шофираш. Аз не разбирам много от напитки, но всички го хвалят след като са го опитали! Отлежало е, останало е още от баща ми... Виното наистина беше хубаво леко и пивко, с приятен мискетов аромат. Докато приключат вечерята, съдържанието на бутилката чувствително намаля. За десерт Надя донесе приятно ухаещ зрял пъпеш, откъснат преди малко от градината и пълна купа със сладко от зелени орехчета. Това вече е върхът на блаженството вдигна ръце Симо след като пробва сладкото. Достоен завършек на една чудесна вечеря. Която пък е достоен финал на хубав и приятно прекаран ден. Радвам се на оценката за вечерята усмихна му се благодарно младата домакиня. А денят и за мен бе хубав и ползотворен благодарение на теб. Но си мисля... тя се запъна и замълча. Мисля си продължи като видя, че я гледа в очакване, колко често хубавото на този свят е нетрайно и преходно! Прости ми за примера, но ето ти си имал приятелка, с която сте се обичали и сигурно сте прекарвали заедно много такива щастливи дни и вечери. А сега дори не искаш и да знаеш за нея! Всичко хубаво не само че е отминало, но е и забравено... Примерът ти никак не е подходящ направи жест на несъгласие Симо. В този случай хубавото се оказа нетрайно и преходно, защото бе заличено от грозното и недостойното. Забравено е, наистина, но така както се забравят дребните и незначителните неща защото се е обезценило заедно с обезценяването за мен на човека, с когото е свързано. А това е нещо съвсем различно по същността си. Ако мога да го нарека така преоценка на ценностите, неизбежна в подобен случай! Да, навярно и този път си прав съгласи се Надя, загледана в празната чиния пред себе си. Но ти, който се така прозорлив, не предвиди ли, че подобно нещо би могло да се случи! Нали сам спомена, че приятелството ви е било конфликтно поради несходство в характерите? По-скоро поради несходство във възгледите и разбиранията отговори с горчивина Симо. Често при бракоразводните дела адвокатите наричат несходство в характерите това, което всъщност е несходство на манталитетите... Когато разбиранията на един човек не се градят върху ясни и точни принципи, поведението му се определя и от случайни фактори и на моменти е непредсказуемо понякога и за самия него. Което, разбира се, съвсем не го оправдава! Така беше и с това момиче продължи той. Хубаво и интелигентно, наистина, но без компас в живота. Затова водено от суетност и лекомислие попадна, както вече ти казах, в евтина историйка, след което вече нямаше място при мен. Би ли могла жена, която се пласира евтино при по-незначителни хора, да бъде ценена и уважавана от мен? Че това, ако щеш, е и нелогично усмихна се невесело той. Толкова по-зле за нея, защото не беше такава. За разлика от други жени и момичета познавал съм и такива които дори се гордеят с евтинията си! Пред себе си, естествено, а където не им отърва се прикриват с усуквания и безобразни лъжи... За мен това винаги е била най-неприемливата женска разновидност... Това, което каза е много интересно заяви Надя. Имам предвид несходството във вкусовете и разбиранията. Но нима няма значение и несходството в характерите? Мисля, че не отвърна Симо. Или поне в много по-малка степен. Вече съм ти говорил за моите приятели от студентството, които са тук Христо и Мария. Той е типичен холерик по темперамент и със съответния характер нервен, избухлив, несговорчив, докато жена му е спокойна, уравновесена и дори флегматична. На всичко отгоре Христо е типична сова от хората, които предпочитат да бодърстват нощем и да си отспиват сутрин когато имат възможност, разбира се. А Мария, обратно, е чучулига започва да дреме още рано вечерта, а сутрин е на крак с изгрева. Някой е пресметнал, че в подобни съжителства съвместно прекарваното от съпрузите време не надминава четиридесет процента. Но всичките тези несходства и различия не пречат на приятелите ми да бъдат едно съвсем добро семейство. Защото имат сходни вкусове и възгледи за живота. Знаеш ли, какво се сетих каза Надя като по своя маниер леко наклони глава. В някакво списание бях прочела, че точно хората, които съществено се различават физически и духовно, се стремят повече един към друг, за да се допълнят взаимно... Какво ли не пишат усмихна се Симо. Аз пък съм чувал да казват точно обратното че тези се обичат, които си приличат... А може да е вярно и едното, и другото! вдигна показалец нагоре той. Древните гърци са вярвали, че някога е имало единен човек, когото Зевс в гнева си разделил на две и така създал мъжа и жената. И ги обрекъл да се търсят един друг за възстановяване на единството. Оттам е останал израза Търся си половинката. Виждаш ли половинките могат да бъдат или приблизително еднакви, или асиметрични, неправилни. В такъв случай какво излиза че хармонично развитите индивиди ще търсят себеподобните си, а тези които са несиметрични, ще се стремят към противоположностите, които да ги допълнят. Това, разбира се казвам наполовина сериозно, но може в него да има нещичко вярно... Истината е, че е рисковано да доказват закономерности в механизма на харесването твърде сложен и силно повлиян от случайности! И все пак много е занимателно засмя се момичето. От теб винаги може да се научи нещо интересно, или поне ще накараш човек да се замисли! Но, колкото и да ми е приятно, трябва да ти кажа, че автобусът ти тръгва след десетина минути... Симо сепнато погледна часовника си, изненадан от това колко бързо бе изтекло времето. Стана веднага и неохотно пристъпи в посока на вратата. Чакай спря го Надя. Излезе от стаята и почти веднага се върна с пазарна мрежичка, в която имаше увит във вестник кръгъл предмет. Това е за теб! Бурканче със сладко от същите зелени орехчета да си подслаждаш живота, ако ти загорчи засмя се и въпреки протестите му, пъхна мрежичката в ръката му. А, какво решаваме за папките на двамата благодетели чрез взлом? попита той и се усмихна при мисълта, че по традиция се сещат за този проблем буквално на прага. В смисъл за кога са уговоря среща? Най-добре за събота предиобед предложи момичето. Тогава през целия ден са свободни. Да дойдат до Делфините, аз ще го донеса сутринта с автобуса. А утре? Утре... ако ме искаш, мога да дойда пак! По същото време... Навън нощта бе звездна и топла, макар и откъм гората да повяваше хлад. В тъмнината проблясваха лъкатушните, примигващи светлинки на множество светулки сякаш искри, разпиляни от вятъра от невидимо огнище. Но тази асоциация бе съвсем неподходяща, защото във въздуха не се усещаше ни най-малкия полъх. Колко е приятно и красиво чу да казва Надя и усети ръката й, която улови неговата и доверчиво се отпусна в широката му длан. Стояха така неподвижни, уловени за ръце като деца, заслушани в песента на щурците и обкръжени от мигащите огънчета на светулките, а зад настръхналия рид на изток на небосклона се показваше с върха си нагоре големият квадрат на съзвездието Пагас. Симо вдигна ръката на момичето и я целуна за довиждане. В отговор Надя обви ръце около врата му и притисна устните си към неговите. Целувката им бе дълга, сладка, упоителна. После тя се отдръпна и изтича до вратата на къщичката. Лека нощ подвикна му тихичко. И до утре! Малко по-късно, когато старият раздрънкан автобус вече пъплеше с грохот по извивките на осветения от фаровете му път, Симо отпусна глава на облегалката и затвори очи. Към приятната умора от напрегнатия ден се прибавяше лекото замайване от изпитото вино и радостната възбуда от нежната раздяла. Чувстваше се щастлив и доволен. Бе отминал един наистина съдържателен и хубав ден, през който прекараните с Надя часове ги бяха сближили още повече. И което бе особено важно бе станало ясно, че в това сближаване няма нищо осъдително от етична гледна точка, тъй като Надя фактически не бе обвързана с никого. По собствените й думи годежът й бе само лъскав параван, зад който нямаше нищо. Не бяха намерили повод и време да заговорят и за собствените си отношения, но това не бе най-важното. Начинът, по който се разделиха бе по-красноречив от всякакви думи... И все пак. Тези отношения напредваха и бе редно да заговорят и за тях. Може би още на следващия ден?
![]() ![]() ![]()
© Стойчо Биячев. Всички права запазени! |