Обратно към: [Женя Димова][СЛОВОТО]

По сивата широта на капчуковата тераса

дъждът часове сплита вади

и облаците - гости с обноски на просяци

                                      проточваха тяхната  

зле ритмизирана кашлица.

Вътре жилавият секрет на обърканите й изречения

през цялата нощ го дави

докато проумее, че една дълга година сам

                                           й предлага своята

мълчалива и мрачна лула.

А самотните ивици на утринните сенки

с изгрева скъсиха прага

където можеше да подиша, подпирайки се

                                                          на нейните

прелели от вратата обятия.

Обратно към: [Женя Димова][СЛОВОТО]

© Женя Димова. Всички права запазени!