напред назад Обратно към: [Десислава Георгиева][СЛОВОТО]



С Париж в главата


Наричат Париж — градът на любовта, на модата, на културата и на историята. И сигурно има нещо вярно в това. Поне в част от определенията, с които са белязали френската столица. Не един романтик, мечтател или влюбен се е пренасял отвъд ежедневието с желанието да задиша парижкия въздух. Поне на сън, а защо не и в действителност.

Нито едно сравнение, нито една история или филм обаче не са в състояние да разкрият истинския облик на Париж. Този град трябва да се почувства. Да чуеш как стъпките ти отекват по паважа на Шан-з-Елизе, как вятърът носи мелодията на познат шансон из горите на Булонския лес. Всеки мечтател или пътешественик трябва само да избере сезона, през който да реализира мечтата си, наречена Париж.

Няма значение кой ден от годината ще изберете за вашето пътуване до френската столица. Без значение дали ще вали сняг, дали дъждовните капки ще се стичат по качулката на якето ви, дали слънцето ще зачервява лицето ви или вятърът ще брули косите ви — Париж е магия. Усещаш го още щом навлежеш в едно от многобройните му предградия. Близо 2,5 000 000 са щастливците, които с гордост се наричат парижани. Останалите около 6 000 000 живеят в множеството предградия на столицата.

Туристът, попаднал тук без карта и екскурзовод, е като обречен. За този град, както и за всяко друго кътче на света, е необходим опитен гид. Повечето екскурзианти не се сблъскват с този проблем. Агенциите, които осигуряват пътуванията, са помислили за човека, който ще ви потопи в историята и магията на града. Ще ви сподели пикантерии от кралския двор на Луи 14, известен още като Кралят Слънце, или ще ви открехне в нощния живот на Латинския квартал.

Не можеш да опознаеш Париж, без да обиколиш с автобус многобройните му квартали. Районите го опасват като със спирала и с изумление установяваш, че с единия крак си в 8-и, а с другия крак гордо си стъпил в 16-и район. Панорамната обиколка на столицата продължава близо четири часа. Време напълно достатъчно, за да се докоснеш до основните туристически обекти и да начертаеш своя план за следващите пешеходни обиколки. Седнал удобно на седалката в автобуса, едва успяваш да мигаш на парцали от поредното чудо на архитектурата и човешката мисъл, едновременно с това опитвайки се да щракнеш поредната забележителност на фотолентата.

Автобусът прекосява града от единия до другия бряг на Сена — реката, която дели Париж от векове условно на два бряга — на парите и на интелектуалците. Не можеш да не се докоснеш и до двата свята, толкова различни и същевременно близки. Маршрутът минава през Латинския квартал. Това ли било прочутото кабаре "Мулен руж"? Червената вятърна мелница, така огромна на кинолентата, сега изглежда съвсем малка и невзрачна, закътана в уличката някъде в квартала. Изведнъж усещаш, ами че то било като у дома — мръсни улици, боклуци, изхвърлени от негрите, минаващи наоколо. Градът на кан-кана и на Едит Пиаф чернее от африканци, намерили тук своята втора родина. След някой и друг километър вече не ти прави впечатление, че потомците на Чичо Сам са на всяка крачка.

А сега вдясно ще видите паметника на Александър Дюма — баща. И всички вкупом обръщат глави в посочената посока. А ето вляво паметника на сина. Двамата от класиците на френската литература. Е няма как да не ти се понрави, че и ти си се докоснал до частица от френската литература, па макар и само зърнал за миг два от монгобройните паметници, осеяли столицата. И след това научаваш поредната любопитна подробност, че останките на Дюма — баща са преместени в Пантеона, където почиват личностите, символи на Франция. И се сещаш за неговия Д Артанян и мускетарите, водещи вечната битка с кардинал Ришельо. Самодоволната му физиономия направо грее на платното, рисувано от художника. Няма начин да не го видиш в една от многобройните галерии на "Лувъра". Музеят обаче задължително е вписан в програмата на втория ден от престоя в Париж. И само срещу 8,5 евро ще се чудиш в коя галерия първо да хлътнеш, кой етаж да изкачиш и кое произведение на изкуството да зърнеш най-напред. За да можеш на спокойствие да се докоснеш до изкуството на древен Египет и Елада, на Ренесанса и до усмивката на Мона Лиза. Ех, Лиза, Лиза...

Ти обаче си все още в автобуса и не трябва да пропускаш "Секре кьор". Огромната бяла катедрала е кацнала на Монмартън, мечтано място от художници и романтици. Операта, с трите входа — за краля, изваян във формата на подкова, за обикновения посетител и за артистите, Мадлената, Сорбоната, статуята на Свободата, площад "Конкорд", хотел "Риц" — запазил спомена за последните часове на лейди Даяна, парламентът и кметството, "Парижката света Богородица", Домът на инвалидите и Марсово поле, площад "Трокадеро" и Айфеловата кула, Елисейските полета. Екскурзоводката изрежда една след друга забележителностите на Париж, автобусът сякаш профучава край тях. А ето я и малко известната Статуя на вечното точно време. Безброй спрели часовници от гари, пръснати някъде из Франция, са събрани в едно невероятно чудо на архитектурата. Някъде там из квартала е и уличката, носеща името на нашата столица. Да не забравиш да вдигнеш поглед нагоре, към дантелените огради на богатите парижки квартали. Някога заможните жители на столицата си поръчвали при майстори ковачи декоративни железни тераси. Една от друга по-хубави и показващи, че това е домът на еди кой си парижанин. Обикаляш от район в район и все се питаш, ами кулата. Няма ли най-после да я зърнем. Не и преди да си видял Триумфалната арка.

Старата госпожа те очаква, срамежливо "отседнала" на единия бряг на Сена. Кулата, заради която милиони туристи всяка година прииждат в Париж, е била ябълката на раздора за неговите жители. Едва ли Айфел някога е подозирал, че неговата кула ще се превърне в един от символите на града и мечта на всеки човек. Да стъпи на 320-ия етаж и да покори света. Това удоволствие струва само 10.40 евро. Но срещу тези пари всеки си купува спомени — от върха, от сгъстения въздух и студа, от малкото пространство с националните флагове. Не пропускаш да се снимаш, сочейки трибагреника и София, изписана на латиница. И тук откриваш частица от своята България. А една дума, написана с бяла боя на кирилица, те кара да се почувстваш отново част от света. "Вратите на мира" са сред местата, които гъмжат от туристи. Всеки търси думата "мир", изписана на неговия, един от общо 180-те езика, с които са изрисувани прозрачните врати в края на Марсово поле.

Какво е Париж без Сена? Все едно тяло без душа. Реката, която го омагьосва и прелъстява като кокетна парижанка, хванала в плен поредния авантюрист. Пускаш се по течението й, седнал удобно на едно от десетките туристически корабчета, порещи я в двете посоки. Светкавицата щраква за миг. Някой снима, минава мисъл през главата ти. И чаровна екскурзоводка те приветства — на руски. Явно български не знае. Е, казваш си, нищо. Ние и този език говорим — и отвръщаш на поздрава. Музиката те понася по течението на реката. Приятен мъжки баритон те напътства от електронната слушалка, която стискаш в ръка, накъде да погледнеш в тъмното. На светлината на месечината лъсват три голи мъжки задника — поздрав за туристите, плаващи по Сена. Влюбени двойки пък махат горе, от моста, на минаващите под тях корабчета. За да те направят част от света, от миналото на Париж. Когато ще седиш с албум в ръка у дома и ще прелистваш снимките със своите преживявания. А тази, голямата, на която очите ти греят, е от онова корабче — от разходката по Сена. От онази мразовита априлска вечер, когато Париж те изкуши. И ти попадна в неговия плен. Не в магията на поредния холивудски филм, показващ ти светлините на Айфеловата кула, а в прегръдките на твоето пътуване. До Париж и обратно. Тези пътувания станаха необичайно много. Вечер, на сън или в ранната утрин, пътувайки с автобуса към работа. С Париж в главата. С аромата на капучиното, което отпиваше на втория етаж на кулата, търсейки поредната забележителност в далечнита. Със сладостта на сладоледа, подаден от усмихнатия продавач на площад "Трокадеро". С дъха на бадеми, хапнати на крак на опашката пред Версай. Или с гумените бонбони, дъвчейки ги пред кметството.

Ех, Париж. На Ив Монтан и Белмондо. На Шанел и Митеран. Париж на бедняците, Париж на художниците, Париж на мечтателите, Париж на букенистите, продаващи книги край Сена, Париж на осъдените на смърт от революцията. Париж. Една от посоките в проспектите на туристическите агенции. Още ли мислиш? Стягай куфарите. За твоя Париж.

 


напред горе назад Обратно към: [Десислава Георгиева][СЛОВОТО]

 

© Десислава Георгиева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух