напред назад Обратно към: [Стъпка по стъпка, Едно по Едно][Десислава Георгиева][СЛОВОТО]



За правилата и законите и за това, че когато има привличане, правила няма


Едно е сигурно в привличането няма закони. Няма правила на играта. Всеки я играе така, както я разбира. Следователно използва правила, които сам си е създал. И следва закони, които сам си е изковал. Останалото се трупа с годините и с опита.

 

Първият път

Израснах с твърдението, че мъжът е този, който трябва да предприеме първата стъпка. Да ти покаже, че между вас прехвърчат искри. И ти, ако почувстваш нещата по същия начин, да му отвърнеш. Така де, да стане свалката. Да обаче се оказа адски трудно за едно 13-годишно момиче да озапти флуидите, които бушуват и напират да изскочат навън. И когато приятелката ми не успя да се справи с мен и моя упорит инат, ме остави да науча първия си урок:

Човек трябва да вземе от живота това, което той му поднася на тепсия. В моя случай - един 14-годишен хлапак, в когото хлътнах до уши. Беше си класическа любов от пръв поглед. От онази ученическата, която не те оставя да спиш и те гъделичка приятно в стомаха. Е и леко нагарча, защото твоя връстничка, с която сте делили общо гардеробче в детската градина вече е успяла да го свали. С една дума - те ходеха. Нещата не можеха да продължават дълго така, за това трябваше да се предприеме решителна стъпка. И аз я предприех. След предварителна и старателна подготовка (трябваше да се разузнаят подробности от живота и навиците му), един слънчев ден цъфнах пред вратата на апартамента с една мисъл в главата - да се запозная с него. Е, Бога ми бях репетирала хиляди пъти тази среща. Какво ще каза, как ще го погледна. Той какво ще отвърне, ще се усмихне ли? Приятелката ми дори влезе в неговата кожа, за да изиграем играта. Получи се. Но след това нещата просто си тръгнаха по старому. Той оста

на с нея. Аз продължих да мечтая за него. Явно привличането беше едностранно. Нямаше я ответната реакция. В мен остана горчивина, че не съм успяла да спечеля обекта на тийнейджърката си любов. И понякога този горчив вкус се появява и сега в устата ми....

 

Вторият път - или класическа притча за любовен триъгълник

Когато си на 16, не си правиш труда да мислиш много-много за нещата от живота. Той и без това този живот трябва да се живее. По-добре да не е с много усложнения. Какво по-хубаво време от лятото, за поредния флирт. Сега като се сетя и на лицето ми се изписва усмивка. Двете с Таня си харесахме едно и също момче. Още помня името му - Иван от София. Не че има нещо забележитгелно в това име, всеки втори у нас е Иван. Ама на така, запомнила съм го като онези малки детайли, които никога няма да ни влязат в употреба, ама пълнят чекмеджетата на съзнанието ни. И докато двете се опитвахме да го впечатлим по някакъв начин (тайно се бяхме договорили, че ще е успех за двете ни, ако поне едната успее да го спечели. Добре че това не стана, защото не знам, докъде щеше да стигне приятелството ни, но това е въпрос, който ще остане без отговор), аз без да искам съм впечатлила други двама. Явно планинският въздух в Рила се отразяваше по особен начин на всички. Бях станала обект на желание. За мераците на единия - варналия, се досещах, ама си кютах. Не беше лош, имаше свалка. Флиртът се получи някак от само себе си. Той слага ръка на рамото ми. Аз уж неглиже се доближавам до него, понеже нещо ми е влязло в сандала. Докато обаче си “играехме” на гаджета с морския гларус през лятната ваканция, се оказа че и друг е решил да пробва късмета си с мен!?! Когато си на 16 ти се струва, че си толкова голям, че повече няма и накъде. Затова пък 14-годишните са си направо хлапаци. А имат и дързостта да те свалят. Попаднах в класически триъгълник. В мое присътвие двамата се опитваха да ме делят. Единият - морският вълк, от позицията на предимството, че се е появил първи и прилага номера като на голям. Другият от упорство, че какичката (две години са си направо разлика от тук до небето, когато си тийнейджър и светът се върти!) е обекта, с който трябва да се пробваме лятото и да влезем в групата на големите. Всеки използваше тайни похвати, думи, жестове, за да привлече вниманието ми, което учевидно беше заето да следи софиянеца Иван. Понеже по законите на привличането - аз харесвах него, други двама харесваха мен. Така си остана и със следенето. Но и с удоволствието, че все пак третия може и да не ни е забелязал, но има други двама готови да се хванат за гушите, за да се докажат пред нас.

 

Третият път - когато и двамата знаят, какво искат

Жената е тази, която решава с кого и как да пракара нощта, а защо не и живота си. Малко изтъркана фраза, ама отговаря на истината. Не бях излязла на лов, но така се получи. Заведението се превърна в бойно поле. Когато няколко жени, впият поглед в един обект на своето желание е по-страшно и от истинска война. Защото тогава правила няма. Задръжките падат и оцелява тази, която е изкарала коза от колодата с карти. Печелившото асо се оказа този път в мен. Беше си класически флирт. Първо от разстояние. Няколко бегло разменени погледи. С очи бавно изследвах обекта и се опитвах да доловя неговото желание играта да продължи. Минути по-късно вече пиех с него на бара. Бях направила първата крачка. Значи беше ред на втората. Когато си мислих, че владея положението попаднах ме в обкръжението на още две жени, които явно проявяваха нескрит интерес към него. Беше обявена война. Битката трябваше да се спечели. Беше въпрос на чест и достойнство. Вече нямаше значение, кой кого е избрал първи. Кой кого е харесал. Имаше съпернички и те трябваше да бъдат отстранени. На него явно му харесваше. И ни остави за известно време да са надцакваме с устроумни забележки, с предизвикателни погледи и непозволени удари под кръста. Накрая, явно беше решил още в началото, просто ме хвана за ръка и излязохме. Сам сложи край. Войната свърши. Битката беше спечелена. Спечелени бяха и завистта на другите, и уважението, че излизаш победител от дуела...

 

Когато друга е била обект на твоята любов, ама го разбираш твърде късно

 

Съдбата винаги ни поднася изненади. Дори да отидеш на края на света (то май, че такъв няма!?!) не можеш да се скриеш от нейния сюрприз. Най-щастливи са тези жени, които имат приятели мъже. Те поне не могат да ти отмъкнат любимия, докато ти с нескрит патос им разказваш за поредната ви романтична вечер. (Лека корекция, могат само в случаите, когато са с ляв уклон, а и гаджето ви също, ама вие сте толкова заслепена по него, че сте пропуснали тази малка подробност под носа си).

Както се казва - парен каша духа. Лошото е, когато вече си опарен. След това никоя каша не може отново да те изкуши. Ама като веднъж не си духал супата, е трудно да разбереш тя пари ли или вече е изстинала. Разбрах го, когато ги запознах. Оказа се, че вече се познават. Нищо необичайно, казах си, светът е малък. Какво да говорим за нашия град. Само че защо аз трябваше да бъда тази, която да ги върне десет години назад и да отключи стари спомени. В такива случаи най-добрата рецепта е да не задаваш много и излишни въпроси. Просто слушай и ще разбереш и това, което иначе никой не би ти казал. В един момент се оказваш в ситуацията - аз харесвам него, той харесва мен, ама преди това е била тя. Тя пък е харесвала друг и го е отрязала. За да слуша години по-късно за него от мен. Изпитание на чувствата и волята. Единият сдъвква обстоятелствата, при които са се запознали още преди да се появиш ти. Другият ти драсва с няколко щриха тяхното минало и те умолява да не споделяш с нея вашето сега. То като че ли нищо не остана за споделяне. Каквото имаше, си го казах предварително. Без да ме питат. Откъде да знам, че тя е била неговото желание, докато още се е учил да омайва момичетата с наизустени фрази. Сега сигурно със същите думи омайва друга...

 

Нещо като правила на привличането:

1. Харесай си обект на желанието, ако съдбата вече не е направила избор вместо теб.

2. Вложи цялата си енергия и очарование, за да изпратиш към него/нея правилно формулирани сигнали с твоите желания.

3. Чувствай, но по-малко споделяй с тези, които наричаш приятели и не бързай да ги запознаваш с твоя/твоята любим/любима.

4. Гледай и се учи. При привличането няма правила и закони. Има само чувства и разумът отсъства напълно.

5. Остави се на емоцията и не му мисли. Накрая, когато краят дойде, ще имаш толкова време да мислиш, че ще си забравил откъде почна и докъде стигна.

 


напред горе назад Обратно към: [Стъпка по стъпка, Едно по Едно][Десислава Георгиева][СЛОВОТО]

 

© Десислава Георгиева. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух